— Ти откъде си?
— От Прусия, от околността на Малборг.
Като чу това, Збишко се обърна н направи знак на непознатия да се приближи.
— От околността на Малборг ли си? — рече. — Оттам ли идеш сега?
— Оттам.
— Но като че ли не си немец, щом говориш тъй добре нашия език. Как се казваш?
— Немец съм и се казвам Сандерус; знам вашия език, защото съм роден в Торун, дето всички говорят полски. По-късно живях в Малборг, но и там е същото. Охо! Дори и братята от Ордена разбират вашия език.
— А отдавна ли си излязъл от Малборг?
— Ходих, пане, на божи гроб, после в Цариград и в Рим, отдето през Франция се върнах в Малборг, а оттам ходих в Мазовия да разнасям светите реликви, които набожните християни на драго сърце купуват за спасението на душата си.
— Ходил ли си в Плоцк или във Варшава?
— Бях и на едното, и на другото място. Господ здраве да дава на двете княгини! Не току-така дори и пруските панове обичат княгиня Александра, защото е благочестива господарка, макар че и княгиня Ана не е по-лоша.
— Видя ли във Варшава двора?
— Не го заварих във Варшава, а в Чеханов, дето князът и княгинята ме приеха като слуга божи гостоприемно и на тръгване ме наградиха щедро. Но и аз им оставих реликви, които ще им донесат божията благословия.
Збишко искаше да попита за Дануша, но изведнъж го обхвана някакво стеснение и срам, защото разбра, че това би значило да довери любовта си на непознат и от долен произход човек, който при това имаше и подозрителен вид и можеше да излезе обикновен измамник. Затова след късо мълчание го попита:
— Какви реликви разнасяш по света?
— Нося и индулгенции, и реликви, а индулгенциите са различиш има пълни, има за петстотин години и за триста, и за двеста, и за по-малко, по-евтини, за да могат и бедните хора да си купят и така да съкратят мъките си в чистилището. Имам индулгенции за минали и за бъдещи грехове, но не мислете, пане, че парите, с които ги купуват, задържам за себе си… Късче чер хляб и глътка вода — това е за мене, а останалото, което събера, отнасям го н Рим, за да се съберат след време пари за нов кръстоносен поход. Пътуват наистина по света много скубачи, у които всичко е подправено — и индулгенции, и реликви, и печати, и свидетелства, — такива светият папа заслужено преслед-ва със своите писма, а с мене серадзкия игумен постъпи несправедливо, защото моите печати са истински. Прегледайте, пане, восъка к сам кажете.
— А какво ти направи серадзкият игумен?
— Ах, пане! Дай боже да е несправедливо подозрението ми, че е заразен от еретическото учение на Виклеф29. Но ако отивате в Серадз, както ми каза вашият оръженосец, тогава предпочитам да не му се мяркам пред очите, за да не го въвеждам в грях и да не му давам възможност да се гаври със светините.
— Накъсо казано, значи, че те е взел за измамник и грабител?
— Ако беше за мене, пане, бих му простил от любов към ближния, както впрочем вече направих, ала той се погаври с моите свети стоки, за което много се боя, че ще бъде осъден без надежда за спасение.
— А какви свети стоки имаш?
— Такива, че е непристойно да се говори за тях с покрита глава, но понеже сега имам готови индулгенции, давам ви, пане, разрешение да не сваляте качулката, защото вятърът задуха отново. Затова пък ще си купите индулгенция, като спрем за почивка, и грехът няма да ви се пише на сметка. Та какво ли нямам! Имам копито от магаренцето, с което е станало бягството в Египет, копитото е намерено около пирамидите. Арагонският крал ми даваше за него петдесет дуката чисто злато. Имам перо от крилата на архангел Гавраил, паднало от него по време на благовещението; имам две глави от пъдпъдъците, изпратени на израилтяните в пустинята; имам от дървеното масло, в което езичниците искали да пържат свети Иван, и стъпала от стълбата, която сънувал Яков, и сълзи на Мария Египетска, и малко ръждица от ключовете на свети Петър… Но всичко не мога да изброя, първо, защото съм премръзнал, а твоят оръженосец, пане, не поиска да ми даде вино, и второ, защото и до довечера не бих могъл да свърша.
— Велики реликви са това, ако са истински! — рече Збишко.
— Ако са истински ли? Вземи, пане, копието от ръцете на слугата и замахни с него, защото дяволът е наблизо — той ти и подсказва такива мисли. Дръж го, пане, на разстояние едно копие. Пък ако не искаш да си навлечеш нещастие, купи от мене индулгенция за този грях — иначе до три недели ще ти умре някой, когото най-много обичаш на света.
Збишко се уплаши от заканата, защото се сети за Дануша, и отговори:
— Не че аз не вярвам, но игуменът на доминиканците в Серадз…
— Прегледайте, пане, сам восъка на печатите; а колкото до игумена, бог знае дали е още жив, защото божието възмездие идва скоро.
29
Английски религиозен реформатор в XIV в., опълчил се против богатството и някои обреди на църквата и обявен за еретик. От учението му се повлиял Ян Хус, — Б, пр.