После се приближи до Збишко, протегна му ръка и отново стисна три пъти пръстите му.
III
Но и този път работата не стигна до битка, защото Миколай от Длуголяс узна от Йендрек от Кропивница какво се беше случило и накара двамата да му дадат дума, че няма да се бият без знанието на княза и на кръстоноските вождове, пък ако се противят, заплаши ги, че ще заключи портите. На Збишко се искаше колкото се може по-скоро да види Дануша, затова не посмя да се противи, а дьо Лорш, който се биеше охотно, дето трябваше, но не беше кръвожаден човек, се закле без мъчнотии в своята рицарска чест, че ще чака разрешение от княза, толкова повече, че ако постъпи иначе, страхуваше се да не го оскърби. Освен това лотарингският рицар, който беше слушал много песни за турнири и обичаше бляскавото общество и великолепните празненства, искаше да се бие именно пред двора, пред големците и дамите, защото смяташе, че така победата му ще получи по-голяма разгласа и още по-лесно ще му спечели златни шпори. При това страната и хората бяха възбудили любопитството му, ето защо отлагането беше добре дошло за него — още повече, че Миколай от Длуголяс, който толкова години беше прекарал в плен у немците и можеше лесно да разговаря с чужденците, разказваше чудеса за княжеския лов на различни зверове, вече изчезнали в западните страни. И тъй, след полунощ те тръгнаха със Збишко към Пшасниш и взеха със себе си въоръжените си свити и хора с фенери за защита от вълци, които през зимата се събираха на безбройни глутници и можеха да бъдат страшни дори за двайсетина ездачи, па било те и най-добре въоръжени. Оттатък Чеханов също имаше гори, които зад Пшасниш се сливаха с грамадната Курпьовска пуста, която граничеше на изток с непроходимите борови гори на Подлесие и по-далечната Литва. Неотдавна през тези именно гори се промъкваха към Мазовия дивите литовци, които обикновено отминаваха страшните местни заселници, но в 1337 година стигнаха чак до Чеханов и го разрушиха. Дьо Лорш слушаше с голямо любопитство разказите на стария водач, Мачко от Туробое, защото вътрешно гореше от желание да премери силите си с литовците, които — също като другите западни рицари — смяташе за неверници. Той беше дошъл по тези места като на кръстоносен поход и жадуваше да спечели слава и спасение на душата си, а из пътя си мислеше, че войната дори и с мазурите като полуезически народ също би му осигурила пълно опрощаване на греховете. И той почти не вярваше на очите си, когато пристигна в Мазовия и видя черкви в градовете, кръстове на камбанариите, духовници, рицари с християнски емблеми на оръжието и народ, наистина смел, избухлив, за свади и битки всякога готов, но християнски и не по-хищен от немците, през чиито земи беше минал младият рицар. И когато му казаха, че този народ от векове почита Исуса Христа, сам не знаеше какво да мисли за кръстоносците, а когато разбра, че покойната краковска кралица била покръстила вече и Литва, учудването, а също и загрижеността му нямаха граници.
И той почна да разпитва Мачко от Туробое дали в тези гори, през които минават сега, няма поне змейове, на които хората трябва да принасят в жертва девойки и с които човек може да се бие. Но отговорът на Мачко и в това отношение напълно го разочарова.
— В горите има всякакви зверове за лов, като вълци, турове, зубри и мечки, с които човек може да има доста работа — отвърна мазурът. — Може по блатата да има и нечисти духове, но за змейове не съм чувал, пък и да имаше, едва ли щяхме да им даваме девойки, а бихме излезли вкупом насреща им. Ех, ако имаше, жителите от гората отдавна щяха да носят пояси от кожата им.
— Какъв народ са те и не може ли човек да се бие с тях? — запита дьо Лорш.
— Може да се бие, но е опасно — отвърна Мачко, — а на рицаря и не прилича, защото са прости селяни.
— Швейцарците и те са селяни. Ами тия почитат ли Исуса Христа?
— В Мазовия езичници няма, а това са наши и княжески хора. Нали видяхте стрелците в замъка. Те всички са курпи30 и по-добри стрелци няма от тях на света.
— Ами англичаните п шотландците, които видях при бургундския двор?
— Виждал съм ги аз тях и в Малборг — прекъсна мазурът. — Здравеняци момци, но да не им дава господ някога да излязат срещу тия! У тях седемгодишно дете не получава ядене, докато не го свали със стрела от върха на някоя борика.