Выбрать главу

Джеймс Патерсън

Кръстосан огън

Алекс Крос #17

На Скот Коуън, ректор на Университета в Тюлейн и герой на Ню Орлиънс, който с вдъхновяващите си лидерски умения и с херкулесовските си усилия успя да подсигури по-добро бъдеще за Тюлейн и Ню Орлиънс след урагана Катрина.

Пролог

Каквото намериш — твое си е

1.

Бяха изминали осем месеца, откак Кайл Крейг уби човек. Някога той бе от онзи тип хора, за които всичко трябваше да се случи бързо, едва ли не да е станало вчера, дори по-рано. Ала вече не беше така. Едно нещо бе научил със сигурност през четирите години убийствена изолация в строго охранявания федерален затвор „Флорънс“, щата Колорадо — как да чака, за да получи онова, което желае.

Седеше търпеливо във фоайето на апартамента на набелязаната жертва, с оръжие в скута, вперил поглед в светлините на пристанището в Маями, и чакаше момента. Не бързаше заникъде; наслаждаваше се на гледката, а може би най-после започваше да се учи да се наслаждава и на живота. Поне на външен вид със сигурност изглеждаше спокоен — избелели джинси, сандали и тениска с надпис Считай това за откровено предупреждение.

В 02:12 след полунощ в ключалката се превъртя ключ. Кайл мигновено скочи на крака, долепи гръб о стената и застина, за да остане незабелязан.

Героят на деня, Макс Сийгъл, влезе, подсвирквайки си. Кайл разпозна мелодията — стар мотив от детството му. „Петя и вълкът“1. Струнната секция — ловната тема на Петя. Каква ирония.

Кайл изчака господин Сийгъл да затвори вратата и да направи още няколко стъпки във все още тъмния апартамент. После насочи червения лазерен мерник и натисна спусъка.

— Здравейте, господин Сийгъл — каза. Приятно ми е да се запознаем.

Струя физиологичен разтвор, зареден с 50000 волта електричество, удари Сийгъл право в гърба. Той изръмжа през стиснати зъби. Раменете му се изпънаха, после тялото му се вкочани и той падна на пода като отсечено дърво.

Кайл не се поколеба и секунда. Сръчно подпъхна найлонова връв под тила на Сийгъл, омота я три пъти около шията му и започна да го влачи — веднъж в малък кръг по пода, за да избърше физиологичния разтвор, а после през целия апартамент към голямата баня в дъното. Сийгъл бе твърде слаб да се бори. С малкото му останали сили се опитваше да разхлаби найлоновата връв, за да не се задуши.

— Не се съпротивлявай — каза най-после Кайл. — Няма смисъл.

В банята той прехвърли Сийгъл в огромната вана и завърза краищата на връвта за един от хромираните елементи. Чисто физически нямаше нужда, но по този начин главата на Сийгъл стоеше изправена и Кайл можеше да вижда лицето му.

— Ти вероятно дори не си чувал за съществуването на тези, нали? — попита той и размаха странното оръжие, което носеше със себе си. — Знам, че си бил в нелегалност за известно време, но в тях има голям потенциал, повярвай ми.

Нещото приличаше на първокласен воден пистолет, какъвто на практика си беше — донякъде. Действието на обикновените електрошокови пистолети продължаваше максимум трийсет секунди. А това бебче, натиснеш ли спусъка му, просто не спираше благодарение на удобния за носене контейнер за вода с вместимост два галона, прикрепен в задната му част.

— Какво… искаш? — изхърка дрезгаво Сийгъл в отговор на цялата тази лудост.

Кайл извади от джоба си малък цифров фотоапарат „Канон“ и започна да нрави снимки. Анфас, ляв профил, десен профил.

— Знам кой си, агент Сийгъл. Да започнем оттам, става ли?

По лицето на мъжа премина объркване. После страх.

— О, господи, това е някаква ужасна грешка. Аз се казвам Айвън Шимел!

— Не — намръщено отсече Кайл. — Ти си Макс Сийгъл и си агент от ФБР. Под дълбоко прикритие си вече двайсет и шест месеца. Промъкнал си се в картела „Буенес“, спечелил си доверието им и си спечелил доверието им дотолкова, че да започнат да ти поверяват доставки. Сега, когато погледите на всички са вперени в Колумбия, ти изпращаш хероин от Пукет и Банкок до Маями. — Той свали фотоапарата и погледна Сийгъл право в очите. — Да оставим настрана моралния релативизъм. Всичко е в името на тлъстата печалба. Не е ли така, агент Сийгъл?

— Нямам представа за кого говориш! — запротестира той. Моля те! Виж портфейла ми! — Мъжът започна да се съпротивлява, но поредната доза високо напрежение бързо го укроти. Електричеството мигновено покоси моторните и сетивните нерви. Нямаше никакво значение каква поносимост към болката имаше Сийгъл. А наличните муниции просто изтекоха през сифона към залива Бискейн.

вернуться

1

Симфонична приказка от Сергей Прокофиев. — Б.пр.