Незабавно се свързах по телефона с отдел „Съдебна медицина“. Исках да се уверя, че случаят е поверен на Портър Хенинг, както и да разбера защо — по дяволите! — се мотаеха. Трябваше отдавна да са пристигнали. Аз бях вече там, дявол да го вземе.
Сампсън записа числата от гърба на Анджали и влезе да ги провери в интернет през телефона си, за да не губим време.
Когато приключих разговора си с Портър — който стоеше заклещен в автомобилния трафик по магистрала „Айзенхауер“ — Джон вече ми махаше нетърпеливо с ръка, за да ми покаже нещо.
— Не знам, Алекс… Виж какво излезе. — Той обърна екрана към мен, за да ми покаже местоположението върху картата. — Това е адрес в „Оувърленд Парк“, Канзас. Тази работа става все по-странна и по-странна. Може пък да е математическа формула в крайна сметка.
— Защо не направиш обратно търсене с адреса? — попитах.
— Работя по въпроса.
Доста бавно обаче — с неговите големи лапи и тази миниатюрна клавиатура. Точно затова Сампсън почти никога не изпраща текстови съобщения.
— Ето, готово. Ресторант е — каза. — „К. К. Мастърпийс Барбекю енд Грил“?
Сампсън клатеше глава в недоумение, но на мен името ми подейства като студен душ. Сигурно ми е проличало, защото Сампсън размаха длан пред очите ми.
— Алекс? Къде се отнесе?
Пръстите ми неволно се бяха свили в юмруци. Исках да ударя нещо. Много силно!
— Разбира се — побеснях. — Кучият му син! Типично за него.
— Кой е този кучи син? — попита Джон. — Какво искаш да…? — И тогава разбра. — О, господи!
Вече всичко добиваше смисъл — по най-ужасния от всички възможни начини. Връзката с пушката „Алекс“ предишната вечер, а сега и това — К. К. Мастърпийс6.
Шедьовърът на Кайл Крейг.
Не го правеше за пръв път — редовно оставяше знаци на местопрестъпленията, за да си отдаде сам заслугите, които му се полагаха. И при двете последни убийства имаше препратки към случаите, по които все още работех — снайперисткото нападение над Тамбур и брутално издълбаните числа в кожата на Анджали Пател.
Очевидно Кайл бе убил и двамата. Или беше накарал някого да го направи вместо него.
Тогава се сетих за още нещо и изстинах от ужас. Бронсън Джеймс — Пук-Пук, бе прострелян при опит да обере магазин, наречен „Крос Кънтри Ликърс“. Разбира се. Защо се сещах за този факт чак сега?
Поредният тон тухли се стовари върху плещите ми. Кайл ме дебнеше и бавно стесняваше кръга около мен, причинявайки колкото се може повече поразии междувременно. Но това не беше просто варварщина, а нещо много по-конкретно и — освен ако не се лъжех — много по-лично.
Всичко това беше част от моето наказание за това, че го пратих в затвора.
70.
С едно телефонно обаждане промених уговорката си с Ракийм Пауъл и го помолих за 24-часова охрана на къщата. Щях да изтегля заем, ако се наложеше; точно в момента парите бяха последната ми грижа. Не можех да съм сигурен каква е крайната цел на Кайл, но нямах намерение да стоя и да чакам да ме атакува, без да съм подготвен.
Прекарах по-голямата част от деня в „Хувър Билдинг“. Заради внезапната смърт на Анджали атмосферата там бе като на бдение, с изключение на Информационния център за стратегически операции, където кипеше трескава дейност като на летищна контролна кула.
Самият директор на Бюрото — Рон Бърнс, ни предостави за ползване собствената си оперативна зала и преследването на Кайл Крейг отново течеше на пълни обороти. Не само аз го приемах лично. Кайл се бе превърнал в най-големия вътрешен скандал в стогодишната история на Бюрото. А сега бе убил и агент, може би за да си отмъсти и на ФБР.
Всеки стол зад наредените като двойна подкова бюра беше зает. Петте големи екрана срещу тях показваха редуващи се снимки и стари видеозаписи на Кайл, плюс национални и световни карти с електронни маркери за всичките му досегашни жертви, съучастници и маршрути.
Цял ден поддържахме телефонна връзка с Денвър, Ню Йорк, Чикаго, Париж — всички известни местожителства на Кайл след бягството му от федералния затвор „Флорънс“. А всяко регионално полицейско управление в страната се намираше в повишена готовност.
И въпреки това, при цялата тази трескава активност, трябваше да приемем факта, че никой нямаше и най-малка представа къде се намира Кайл.
— Не знам какво да ти кажа, Алекс — обади се Бърнс, крачейки нервно из залата. Тъкмо бяхме прекъснали телефонната връзка след маратонски конферентен разговор. — Не разполагаме с нищо полезно, нямаме никакво физическо доказателство, че Кайл е убил Тамбур или Пател или дори, че е идвал във Вашингтон. Между другото, онази „Берета“, която измъкна от веществените доказателства, също не доказа абсолютно нищо.