— Какво направи ти?
— Почти нищо. Предполагам, че съм бил в шок. Той седна и започна да ме разглежда, сякаш съм някаква скапана книга. „Късметлия си — каза, — и глупак“. Имаше странен акцент. Хрумна ми, че е рок звезда или нещо подобно. Заради външността му, особения говор и разкошната стая. Честно казано, помислих го за извратеняк, който иска да ме… Да кажем, че бях наплашен до смърт. Бях на осем години.
— Бил си дете? — Очите на Мойра се отвориха широко. — Невръстно дете?
— Бях на осем — повтори той. — Когато човек расте в подобна среда, с детството му е свършено. Пита ме какво съм търсил там и аз изтърсих някаква глупост. Опитвах се да проявя характер. Попита ме дали съм гладен, а аз казах нещо от рода на: „Няма да… изпълнявам сексуални прищевки за една вечеря“. Поръча пържола, бутилка вино, някакво газирано. И ме успокои, че не е смахнат тип, който блудства с малки момченца. Ако имало място, където предпочитам да бъда, можел съм да си тръгна. Или да остана и да хапна пържола.
— Избрал си да дочакаш пържолата.
— Да, мамка му! — Кинг й намигна. — Така започна всичко. Той ми даде храна и избор. Можех да се върна там, откъдето бях дошъл — каза, че няма да ми се обиди, — или да работя за него. Приех работата. Не знаех, че това означава да ходя на училище. Той ми даде дрехи, образование, самоуважение.
— Разкри ли ти какъв е?
— Не в онзи момент. Но скоро след това го направи. Реших, че е превъртял, но не ме беше грижа. Когато осъзнах, че казва истината, абсолютната истина, вече бях готов на всичко за него. Момчето, тръгнало по лош път, умря в онази нощ. Той не ме направи като себе си — тихо каза Кинг, — но ме промени.
— Защо? Питал ли си го някога защо?
— Да. Но само той може да ти каже.
Мойра кимна. Самата история й даваше достатъчен повод за размисъл.
— Почивката свърши — обяви Кинг. — Да направим още една едночасова тренировка. Този твой кльощав задник трябва да заякне.
Тя се усмихна:
— Защо не поработим върху стрелбата с лък и твоя неточен мерник?
— Хайде, умнице! — Той се намръщи и погледна към прага. — Чуваш ли нещо?
— Сякаш някой чука на вратата?
Сви рамене и изостана с няколко крачки, преди да излезе от стаята, защото си направи труда да подреди книгите.
Глена забърза надолу по стъпалата. Бяха постигнали известен напредък и Хойт можеше да поработи сам. Някой трябваше да се погрижи за вечерята и тя доброволно бе предложила да се заеме с тази задача. Щеше да приготви марината за пиле и да се върне горе за още един час.
Вкусната вечеря щеше да създаде добро настроение за съвещанието на екипа.
Щеше да отскочи до библиотеката и да откъсне Мойра за малко от книгите, за да й даде урок по готварство. Може би бе сексистко да зачисли към кухненския персонал единствената жена, освен нея самата, но трябваше да започне отнякъде.
Когато чу почукването, подскочи нервно и прокара пръсти през косите си.
Понечи да повика Ларкин или Кинг от горния етаж, но поклати глава. Нали искаше да бъде равна с мъжете? Как щеше да участва в сериозна битка, ако се боеше да отвори вратата сама в дъждовен следобед?
Може би бе някой съсед, решил да намине от учтивост. Или икономът на Кийън, отбил се да провери дали имат всичко необходимо.
Никой вампир не можеше да прекрачи прага на къщата, без да бъде поканен да влезе. Това бе малко вероятно да се случи.
Все пак реши най-напред да надникне през прозореца. Видя млада жена на около двадесет години, красива блондинка с дънки и яркочервен пуловер. Косите й бяха вързани отзад на конска опашка, която висеше през отвора на червена бейзболна шапка. Държеше карта и озадачено я разглеждаше, загризала нокътя на палеца си.
„Загубила се е — реши Глена. — Колкото по-скоро се разкара от къщата, толкова по-добре за всички“.
Последва ново почукване и тя се отдръпна от прозореца.
Отвори, внимавайки да стои от своята страна на прага.
— Здравейте! От помощ ли се нуждаете?
— Здравейте! Да, благодаря. — Гласът на жената издаде облекчение и силен френски акцент. — Аз… а… загубих се. Excuses moi, английският ми не е много добър.
— Не се безпокойте. Моят френски е още по-зле. С какво мога да ви бъда полезна?
— Енис7? S’il vous plait? Можете ли да ми кажете как се стига до Енис?
— Не съм сигурна. И аз не съм оттук. Мога да погледна на картата. — Глена не откъсна поглед от очите й, когато протегна ръка, без пръстите й да преминат над прага. — Аз съм Глена. Je suis Глена.
— A, oui. Je m’apelle Лора. Тук съм за ваканцията. Студентка.