Няколко дни по-късно Нокве влезе при майка си, която шиеше празнична дреха за Ивар. Младежът залости вратата и обяви намерението си още наесен двамата с Бьоргюлф да поемат на север и да постъпят като послушници в манастира. Гауте вече навършил двайсет години, а Ивар ставал пълнолетен след женитбата си. Кристин не коментира решението му и започнаха да обсъждат как да изпратят в обителта вещите, които се полагат на двамата братя.
След два-три дни в „Йорун“ дойдоха пратеници, за да поканят стопаните на годеж: Осмюн от „Шене“ давал внучката си за жена на почтен селски син от Довре.
Същата вечер Нокве пак влезе при майка си и затвори вратата. Седна на ръба на огнището и започна да разравя жарта с пръчка. Кристин запали малък огън, защото това лято нощите се случиха студени.
— Напоследък пристигат само вести за празненства и сватби, майко — засмя се Нокве. — Първо годеж в „Рогнхайм“, а сега и в „Шене“. Скоро Ивар ще вдигне сватба, а когато дойде време Турдис да мине под венчило, аз вече ще съм облякъл монашеското расо.
След кратко мълчание Кристин подхвана, без да вдига очи от ръкоделието си:
— Според мнозина Турдис Гамалсдатер щяла да съжалява горчиво, ако станеш монах.
— Някога и аз си мислех така — отрони Нокве.
Кристин остави дрехата в скута си. Погледна спокойното непроницаемо лице на сина си. Нокве й се видя приказно красив: тъмната му коса се спускаше, пригладена назад от бялото му чело, и се виеше на меки къдрици зад ушите и над тънкия му смугъл врат. Имаше по-правилни черти от баща си, по-широко и изразително лице, по-малък нос и по-сочни устни, а ясните му сини очи изглеждаха още по-красиви под равните черни вежди. И въпреки това синът отстъпваше по хубост на баща си. Липсваше му котешката мекота на Ерлен, ленивата му грация, дъхът на неувяхваща младост.
Майката размърда дрехата върху коленете си, но не започна да шие. След малко продължи, докато приглаждаше с иглата ръба на плата:
— Нокве, не забравяй, че не съм отронила и дума против богоугодното ви намерение. Не бих се осмелила да направя подобно нещо, но ти си толкова млад… Ти си поучен от мен и сигурно знаеш какво е казано в светото писание: „Никой, който е сложил ръката си върху ралото и погледва назад, не е годен за царството Божие.“
По лицето на сина й не трепна и мускул.
— Отдавна сте решили да постъпите в манастир, зная — не се отказваше майката. — Още от деца. Но тогава нямахте представа от какво трябва да се откажете, ако поемете по иноческия път. Вече си мъж, Нокве, не смяташ ли, че е по-добре да почакате още малко, докато си изясните дали имате нужното призвание? Ти като първороден син следва да поемеш имението в свои ръце й да застанеш начело на рода…
— Нима се осмеляваш да разколебаваш намерението ми? — задъха се Нокве.
Изправи се, отривисто разтвори дрехата си и разголи гръдта си, където сред черните косми личеше родилният му белег: пет кървавочервени петънца.
— Вероятно не си допускала, че разбирам защо плачеше и се разкайваше, докато ме целуваше по гърдите като малък. Наистина нямах представа, но думите, които изричаше през сълзи, се запечатаха завинаги в паметта ми. Майко, майко, нима забрави как си отиде татко? Умря безславно, без да се изповяда и без да получи последни напътствия. Как смееш да ни разубеждаваш! Двамата с Бьоргюлф осъзнаваме от какво се отказваме. Не ми се струва голяма загуба, ако се сбогувам с възможността да управлявам имението, да се оженя и да се радвам на семейно щастие и съгласие, в каквото живяхте вие двамата с татко, откакто се помня.
Кристин пусна ръкоделието в скута си. В съзнанието й нахлуха спомени за хубавите и лошите мигове от съвместния й живот с Ерлен. Нокве — още дете — не разбираше от какво се отказва. Въпреки натрупания опит от преживяванията си — побоища, опасни начинания, леконравни постъпки и любовни похождения — синът й си оставаше невинно дете.
Нокве забеляза напиращите в очите й сълзи и закрещя:
— Quid mihi et tibi est, mulier?11 — Кристин потрепери, но синът й продължи в изстъпление: — Господ едва ли е изрекъл тези думи, защото е презирал майка Си. Но е искал да я отклони от намерението й — нея, пречистата и непорочната — когато тя понечила да го съветва как да използва силата Си, дадена му от Неговия Отец на небето, а не от онази, която Го е родила. Майко, не смей да ме разубеждаваш от решението ми…
Кристин сведе глава, а Нокве продължи съвсем тихо:
— А забрави ли, че именно ти ме отблъсна? — Нокве млъкна, защото гласът му се разтрепери. — Исках да коленича до теб пред смъртния одър на баща ми, но ти ме изпъди. Сърцето ми стене в гърдите, щом се сетя за постъпката ти.
11
Quid mihi et tibi est, mulier? (лат.) — Какво има между Мене и тебе, жено? (Йоан 2:4) — Бел.авт.