Кристин зарови лице в ръцете си. За миг й се стори, че не може да понесе раздялата с всичките си деца.
Накрая отново прочете „Отче наш“. Спомни си как на това място се сбогува с баща си преди много, много години. Пред очите й изплува и раздялата й с Гауте преди два дни. Синовете й я нараняваха от детинско лекомислие. Но дори и да я бяха оскърбили с греховен умисъл, както постъпи тя с баща си, това не би отслабило обичта й към тях. Човек лесно прощава на децата си…
Gloria patri et filio et spiritui sancto14, прочете тя и целуна кръста — подарък от баща й — със смирена признателност, задето въпреки всичко, въпреки непокорството й и неспокойното й сърце тя улови блед отблясък от любовта, която някога се отразяваше в бащината й душа, ясна и тиха, както лазурното небе сега проблясва в голямото езеро на платото.
На следващия ден задуха студен вятър, падна мъгла и заваля проливен дъжд. Кристин не очакваше да стигнат далеч с болното дете и брат Тургилс. Но монахът нямаше търпение и крачеше забързано, защото явно се опасяваше, че ще умре, преди да стъпи в Нидарус. Вървяха по платото, но мъглата се сгъстяваше и Кристин със страх си представяше как ще слизат по стръмните пътеки, над които надвисват заплашително скали, когато наближат странноприемницата в долината Дривдален. В клисурата си напалиха огън и се приготвиха да нощуват. След вечерната молитва брат Арнгрим им разказа хубава притча как една абатиса спасила потъващ кораб, като помолила Дева Мария за нейното застъпничество. Божията майка изпратила Утринната звезда да изгрее над морето.
Монахът очевидно хареса Кристин. Докато тя бавеше детето, приседнала до огъня, та останалите да спят на спокойствие, брат Арнгрим се премести до нея и започна шепнешком да й разказва за живота си. Бил син на беден рибар, а когато бил на четиринайсет, една зимна нощ лодката им потънала. Баща му и брат му се удавили, а той се спасил на борда на приближила се лодка. Оцелял като по чудо и оттогава изпитвал страх от морето. Така решил да стане монах. Но се наложило да живее при майка си още три години. Гладували и се препитавали с тежък труд, само той се качвал на лодката със страх. Сестра му се омъжила и съпругът й поел грижите за дома и риболовните принадлежности, Арнгрим пък заминал при миноритите в Тюнсберг. Първоначално там постоянно му се подигравали заради бедния му произход, но приорът проявил добрина и го взел под крилото си. След постъпването на брат Тургилс Улавсьон в обителта монасите станали значително по-набожни и смирени, защото Тургилс проявявал възхитително благочестие и покорство, макар да произлизал от заможен селски род в Шлагн и да превъзхождал всички останали по потекло. Майка му и сестра му поднасяли щедри пожертвования на манастира. Но след като дошли в Шидан и брат Тургилс се разболял, неволите започнали отново. Брат Арнгрим изрази през Кристин доста недвусмислено недоумението си защо Христос и Мария са отредили на бедните монаси толкова трънлив път.
— Самите те са избрали нищетата по време на земния си живот — напомни тя.
— Лесно ти е да го кажеш. Ти си богаташка — ядосано я обори монахът. — Никога не си гладувала…
Тя нямаше друг избор, освен да се съгласи с него.
Слязоха в населените места и поеха през долините Упдал и Сукнадал. Поклонниците даваха на брат Тургилс да язди, а някои го возеха и в каруца, но той отпадаше с часове. Същевременно спътниците на Кристин постоянно се променяха, защото първите вече отдавна избързаха напред, а ги настигаха все нови и нови хора. От поклонниците, с които прекоси планината, в Стаурин останаха само двамата монаси. На сутринта брат Арнгрим й съобщи със сълзи на очи, че брат Тургилс е получил тежък кръвоизлив през нощта и не е в състояние да продължи. Нямало да стигнат навреме в Нидарус и щели да пропуснат тържествата.
Кристин благодари на монасите за компанията, за духовните напътствия и за помощта им. Брат Арнгрим остана смаян от щедрите й дарове на раздяла. Лицето му грейна и на свой ред той пожела да й даде подарък. Извади от торбата си кутия с писма. Върху тях беше написана благозвучна молитва, а накрая — всички имена на Господ. Имаше свободно място, където богомолецът да напише името си.
14
Gloria patri et filio et spiritui sancto (лат.) — Слава на Отца и Сина и Светия Дух. — Бел.авт.