Сутрешното слънце нахлуваше през витражите в дъното на гората от колони и блясъкът на червените, кафявите, зелените и сините драгоценни камъни притъпяваше пламъка на свещите в олтара и сиянието на златния сандък зад него. Кристин чу последната вигилия — утренята. Знаеше, че по време на тази служба четат какви чудотворства извършил Господ, като вселил изцерителната си сила във верния си рицар крал Улав Харалсьон. Кристин вдигна болното дете към хора и се помоли за здравето му.
След продължителния престой в студената катедрала тя зъзнеше, зъбите й тракаха. Чувстваше се изнемощяла заради поста. Миризмата на многото хора се смесваше с аромата на восък, а и над коленичилите върху студения под в хладното утро се спускаше тежка, задушлива и неприятна отвратителната смрад от болните и бедните. Зад Кристин седеше дебела, блага и весела селянка. Опряла глава на колоната, жената дремеше върху постелка от меча кожа. Беше завила парализираните си крака. Селянката се събуди и прикани Кристин да отпусне изморената си глава върху широките й колене:
— Почини си, сестро. Имаш нужда да си отдъхнеш… Кристин заспа в полите на непознатата и сънува: Прекрачва прага на старата къща с огнището в „Йорун“. Млада е, още не е омъжена, защото вижда как дебелите й кафяви плитки висят на гърдите й. С нея в стаята влиза Ерлен. На прага привежда високата си снага.
До огнището седи баща й и сменя стрелите на арбалета си. В скута му са натрупани снопове тънки сухожилия, а от двете му страни, върху пейката, е оставил купчина върхове и подострени дървени пръчки за стрелите. Щом двамата млади влизат, Лавранс се навежда над жарта и посяга да вземе малкия трикрак меден съд, в който обикновено разтапяше смолата, но опарен, рязко отдръпва ръката си, лапва пръстите си и ги засмуква. Обръща глава към Кристин и Ерлен и ги поглежда със смръщени вежди и усмивка на устните…
Кристин се събуди, обляна в сълзи.
Когато по време на празничната литургия архиепископът лично ръководи службата пред главния олтар, тя коленичи. Из църквата, изпълнена с тържествени песнопения, се виеха облаци от тамян, а пъстрата слънчева светлина, нахлуваща през витражите, и сиянието на восъчните свещи се сливаха. Свежото приятно благоухание се разнесе из храма и притъпи мириса на немотия и болести. Със сърце, преливащо от трогателното усещане за съпричастност с тълпата бедни и онеправдани, където сам Господ я доведе, разнежена от опияняваща сестринска обич, Кристин се молеше за доброто на всички, които споделяха нейната бедност и страдаха, както бе страдала тя.
„Ще стана и ще отида при баща си.“17
6.
Манастирът се намираше на малко възвишение близо до фиорда. Ветровете усилваха грохота на прибоя и той заглушаваше шумоленето на боровата гора, която покриваше стръмнините на хълма на север и запад и скриваше изгледа към морето.
Когато навремето двамата с Ерлен минаха оттук на кораб, Кристин видя как църковната кула се извисява над гората, но така и не осъществиха пътуването до монашеската обител, създадена от прародителя на Ерлен, макар той неведнъж да бе споменавал за него. Кристин стъпи за пръв път в Райнския манастир и остана завинаги.
Не очакваше животът в обителта да е по-различен от живота в манастирите в Осло или „Баке“, но за нейна изненада монахините в „Райн“ имаха други навици и много по-спокойно ежедневие. Тук сестрите бяха буквално мъртви за външния свят. Високопреподобната абатиса Рагнхил се хвалеше, че от пет години не е стъпвала в града, а и монахините й не са напускали пределите на манастира.
В обителта нямаше деца, изпратени, за да получат добро възпитание. Когато Кристин постъпи в „Райн“, нямаше и послушници. От дълги години при сестрите не беше идвала девойка с желание да стане послушница. Най-младата монахиня в манастирския съвет на име Боргхил Марселина се бе подстригала преди цели шест години. От всички сестри най-млада беше Тюрид. В „Райн“ още на шестгодишна възраст я изпратил дядо й, свещеник в катедралата в Нидарус, изключително строг и сериозен мъж. По рождение Тюрид страдала от парализа на ръцете и се придвижвала доста трудно, затова веднага след като навършила необходимата възраст, я посветили в монашески сан. Сега сестра Тюрид беше на трийсет години и боледуваше често, но имаше чаровно лице и още от първия ден, когато постъпи в обителта, Кристин се стараеше да й служи, защото монахинята й напомняше на сестра й Юлвхил, починала съвсем млада.
17
Ще стана и ще отида при баща си. (Цитат от притчата за блудния син — Лука 15:11-32) — Бел.прев.