Показа се на вратата и й подаде запалена главня.
Въпреки че стените на къщурката не бяха уплътнени, а вратата стоеше отворена, смрадта от разлагащото се тяло я задуши. Кристин прекрачи прага с широко отворени очи и полуразкрехнати устни. Челюстите й се вцепениха и тя затърси с поглед умрялата. Върху пръстения под в ъгъла лежеше продълговата фигура, завита в наметката на Юлв.
Той откърти няколко дъски от стаята и сложи вратата върху тях. Докато обсипваше негодните инструменти с ругатни, мъжът проби с тънката си брадва и с камата резки и дупки и се помъчи да закрепи вратата върху дъските. Няколко пъти я стрелна с поглед, а мрачното му, обрасло с прошарена брада лице се сгърчи в болезнена гримаса.
— Питам се как си представяше, че ще успееш да свършиш това съвсем сама? — попита той, надвесен над вратата.
Погледна я крадешком, но вкамененото й безжизнено лице не помръдна зад червеникавата светлина от главнята. Лице на мъртва или луда.
— Ще ми кажеш ли, Кристин? — засмя се грубовато той, но не получи отговор. — Струва ми се редно да прочетеш някоя молитва.
И тя зачете с равен, беззвучен глас:
— Pater noster gui es in celis. Adveniat regnum tuum. Fiat voluntas tua sicut in celo et in terra22 — и се запъна.
Юлв я погледна и продължи:
— Panem nostrum quotidianum da nobis hodie.23
Довърши молитвата бързо, без да се колебае, приближи се до трупа и го прекръсти, а после решително го положи върху носилката, която скова.
— Ти ще вървиш отпред — нареди той. — Ще ти тежи малко повече, но няма да усещаш смрадта. Хвърли главнята. Без нея ще виждаме по-добре. Внимавай да не се спънеш, Кристин, защото нямам желание да пипам пак това окаяно тяло.
Нестихващата болка в гърдите й се разбунтува яростно, когато носилката легна върху плещите й. Гърдите й отказваха да поемат тежестта, но тя стисна зъби. Докато вървяха покрай брега, не усещаше смрадта.
— Тук ще се наложи първо да пренеса покойницата, а после носилката — прецени Юлв, когато стигнаха до стръмния склон.
— Можем да вървим и така. Там, където возят водораслите с шейни, наклонът не е толкова голям.
Гласът на Кристин прозвуча спокойно и овладяно. Юлв, плувнал в пот и разтреперан от тревога, се успокои, защото се опасяваше, че си е изгубила разсъдъка.
Вървяха с мъка по песъчливата пътека през равнината в посока към боровата гора. Усещаха се повеите на вятъра, но вече много по-слабо, отколкото на брега. Отдалечаваха се все повече и повече от грохота на морето, а Кристин имаше чувството, че се прибира у дома след разтърсващ кошмар в мрак, надминаващ всякакви граници. Пътеката минаваше покрай белеещо се поле с ръж. Никой не го бе ожънал. Мирисът му и гледката на повалените стъбла я приветстваха с добре дошла и очите й се наляха със сълзи на сестринско умиление. Тя се прибираше у дома, в обществото на живите и мъртвите, след пътуване, изпълнено с ужас и безизходица.
Когато вятърът задухаше в гърба й, я пъхваше противната миризма на разложена плът, но много по-слабо отколкото в къщурката. Просторът беше напоен със свеж, влажен и прохладен въздух.
Над мисълта за ужасния товар върху плещите й надделяваше спокойното съзнание, че зад нея върви Юлв Халдуршон и я закриля от преживяния наяве кошмар, който отшумяваше с всяка крачка.
Стигнаха края на боровата гора и съзряха пламъци.
— Дошли са да ни посрещнат — рече Юлв.
Срещу тях идваха мъже с факли, фенери и носилка с погребален саван. Сред тях беше и отец Айлив. За своя изненада Кристин разпозна и лицата на неколцина от злодеите, облени в сълзи. Мъжете свалиха товара от раменете й, а тя едва не се строполи. Отец Айлив протегна ръка да я подкрепи, но тя се отдръпна:
— Не ме докосвайте, не се приближавайте до мен. Заразата е в кръвта ми, усещам я…
Свещеникът все пак я хвана за рамото.
— Сестро, спомни си за своя утеха какво е казал нашият Господ Бог: „Каквото сторите на най-нисшия, братя, го сторвате и на Мен“.
Кристин се вторачи в свещеника, а после отмести поглед към мъжете, които вдигнаха покойницата от носилката на Юлв и я положиха на другата. Наметката се свлече и откри върха на износена обувка, мокра и тъмна под светлината от факлите.
Кристин се приближи, коленичи до носилката и долепи устни до обувката:
— Бог да те благослови, сестро. Дано Господ зарадва душата ти в небесния Си чертог и осени с милостта Си всички нас, потънали в мрака…
22
Pater noster gui es in celis. Adveniat regnum tuum. Fiat voluntas tua sicut in celo et in terra (лат.) — Отче наш, Който си на небесата. Да дойде Твоето царство. Да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята. — Бел.прев.
23
Panem nostrum quotidianum da nobis hodie (лат.) — Насъщния ни хляб дай ни днес. — Бел.прев.