Мостът се разклати и разлюля, а жените забелязаха с ужас, че от север водната стихия подмята къща и течението я носи към съоръжението. Къщата почти се беше разпаднала и дървените стълбове стърчаха, но все още не бе изгубила целостта си. Стопанката от „Юлвсволене“ се вкопчи в Кристин Лаврансдатер и започна да се жалва оглушително: двете невръстни братчета на съпруга й се намирали сред хористите.
Кристин призоваваше безмълвно Дева Мария и гледаше с широко отворени от ужас очи най-високата част на моста, където мерна бялата одежда на Нокве сред младежите, които носеха хоругвата. Жените все пак долавяха глас на отец Айрик, удавен в небивалия шум.
Свещеникът се спря насред моста и вдигна високо кръста в мига, когато къщата се заби в подпорите. Мостът се разклати и изгуби здравината си. Хората от двете му страни имаха чувството, че съоръжението се наклони на юг. Шествието продължи, изгуби се под сводестия гръб на моста и се появи на другия бряг. Съборената къща се заклещи в плавея, наслоил се под мостовите подпори.
После внезапно се случи чудо. През гъстите облаци, подмятани от бурята, се процеди сребрист слънчев лъч, а придошлата река придоби матовия блясък на разтопено олово. Мъглата и облаците се разкъсаха и слънцето проби тънката им покривка. Когато шествието тръгна обратно по моста, за да се върне в църквата, лъчите блестяха върху кръста, а кръстосаните ленти на епитрахила лъщяха във виолетово над мокрия бял подризник на свещеника. Долината се къпеше в златистите отблясъци на блестящи водни капки на дъното на пещера от синкав мрак, защото слънчевите лъчи повалиха буреносните облаци по върховете на планината и ливадите потънаха в тъма; мъглата се разбяга между заоблените била, а грамадният връх над „Формо“ се извисяваше над мрака, ослепително бял от падналия сняг.
Кристин забеляза Нокве. Подгизналите дрехи бяха полепнали по телата на момчетата, но те продължаваха да пеят с пълни гърди срещу слънчевата светлина:
Свещениците с кръста минаха покрай жените. След тях вървяха селяните. Мокрите им дрехи тежаха, но те наблюдаваха с радостно учудване как времето се оправя, докато отправяха мощния си призив — Милостив бъди, прости ни, Господи!
Неочаквано Кристин се олюля и се наложи сега тя на свой ред да се опре на стопанката от „Юлвсволене“: не можеше да повярва на очите си. Сред хората в литийното шествие съзря Ерлен, облечен в прогизнал гащеризон от еленова кожа с качулка на главата. Въпреки това го позна. И той като останалите викаше „Милостив бъди, прости ни, Господи“ с полуотворена уста. Когато мина покрай нея, Ерлен я погледна. Жената не успя да разтълкува изражението му, но като че ли по лицето му пробяга усмивка.
Заедно с останалите жени Кристин се присъедини към шествието по склона към църквата, като повтаряше молитвените призиви след младежите. Усещаше единствено бесните удари на сърцето си.
По време на литургията зърна Ерлен за миг. Не посмя да застане на обичайното си място и се скри в тъмнината на северния кораб.
След края на службата веднага се втурна навън. Тръгна, без да изчака слугините си. Навън цялата природа се къпеше в слънчеви лъчи. Тичаше към „Йорун“, без да забележи, че пътят прилича на бездънна река.
У дома нареди масата, напълни рога с медовина и го постави пред почетното място на трапезата. Едва след това си съблече мокрите дрехи и се премени като за празник: с тъмносиня бродирана туника, сребърен колан, обувки с каишки и забрадка със син кант. После коленичи в малката стая. Неспособна да разсъждава и да намери думи да опише желанията си, жената прочете няколко пъти „Богородице Дево“. Благословена Владичице, мили Господи Боже, син на пречистата Дева, Ти знаеш за какво Те моля…
Мина доста време. Слугините й обадиха, че мъжете отново се върнали на моста и се опитвали да отстранят с брадви и куки насъбралите се в подпорите отломки. Искали да направят всичко по силите си, за да спасят моста. Свещениците си съблекли тържествените одежди и също се върнали на моста.
Мъжете се прибраха в късния следобед: синовете на Кристин, Юлв Халдуршон, трима слуги, един старец и две малки момчета, които временно живееха в имението като храненици.
Нокве седна отдясно на почетното място. Изведнъж стана рязко и се отправи към вратата. Майката му го повика. Той се върна и отново зае мястото си. Лицето му ту пребледняваше, ту почервеняваше. Седеше със сведени клепки и хапеше долната си уста, опитвайки се да си възвърне самообладанието. Беше му трудно, но съумя да се окопити.
4
Salvator mundi, salva nos omnes. Kyrie, eleison, Christe, eleison, Christe, audi nos… (лат.) — Спасителю на света, спаси ни. Смили се над нас, Господи, смили се над нас, Исусе, чуй молбите ни… — Бел.авт.