Конят на Юрд протегна шия и подуши рамото на стопанина.
— Осемнайсетгодишен е — Юрд погали коня. — Слушай, братко… тази разправия… би било много неприятно, ако случилото се развали дружбата ни — довърши той с наведена глава.
— Мисълта за това не ми дава мира — призна Симон. — Благодаря ти за посещението, Юрд.
Продължиха да вървят покрай оградата — Юрд напред, след него Симон. Седнаха в края на малка, пожълтяла от слънцето камениста ливада. От ниските купчини сено, пръснати между канарите, където косачите бяха изчистили цялата трева, примесена с цветя, се разнасяше сладникав силен мирис. Юрд разказа на брат си за помирението между крал Магнюс и синовете на Хафтур и техните сподвижници. След малко Симон попита:
— Според теб напълно изключено ли е някой от влиятелните роднини на Ерлен Никулаусьон да му върне отново дружбата и благоволението на краля?
— Лично аз не мога да помогна с почти нищо. А онези, които са в състояние да допринесат за това, не са особено добре разположени към него. Сега нямам желание да говоря по този въпрос. Смятам Ерлен за смел и чаровен мъж, но според мнозина провали позорно начинанието. Зная колко много държиш на Ерлен…
Симон се загледа в сребристобелия блясък, окъпал върховете на дърветата по склона, и в блещукащата вода на реката. Удивен, си даде сметка, че в думите на Юрд има някаква истина.
— Впрочем в момента двамата с Ерлен не сме в добри отношения. От доста време не сме разговаряли.
— Много свадлив си станал с годините, Симон — засмя се Юрд. — Обмислял ли си възможността да напуснеш долината? — попита след малко той. — Ако живеем близо един до друг, ще си помагаме повече.
— Откъде ти хрумна? „Формо“ е фамилна собственост от години…
— Осмюн от „Айкен“ има законни права върху своя дял от имението. Доколкото зная, няма нищо против да размени земите си с друг стопанин. Все още не си е избил тази идея от главата, ако дадеш Арнерд за жена на сина му Грюне при упоменатите от Осмюн условия.
Симон поклати глава.
— Родът на баба ни стопанисва „Формо“ още от езически времена. Искам Андрес да наследи имението след смъртта ми и да го управлява. Говориш безумия, братко. За нищо на света не бих се разделил с „Формо“!
— В думите ти има някаква правота — кимна Юрд и леко се изчерви. — Просто си помислих, защо пък да не… Повечето ти роднини и приятели от младежките години живеят в Раумарике и предположих, че там ще се чувстваш по-добре.
— И тук ми е добре — и Симон поруменя. — Само тук синът ми ще живее обезпечено — той погледна крадешком към Юрд.
По нежното набраздено лице на брат му се изписа смущение. Косите му вече бяха съвсем побелели, но тялото му бе запазило някогашната елегантност и гъвкавост. Юрд се раздвижи малко неспокойно, няколко камъка се търколиха надолу по склона и се озоваха сред житните класове.
— Внимавай да не събориш целия сипей в нивата ми — пошегува се Симон и се престори на строг.
Юрд скочи от мястото си пъргаво и леко и подаде ръка на брат си, който се изправяше по-трудно. Симон я задържа за миг и го потупа по рамото. Юрд го прегърна и двамата бавно се заизкачваха към имението.
Вечерта братята прекараха в колибата на Семюн. Симон реши да спи при Юрд. Прочетоха си вечерните молитви, но искаха да пресушат купата с бира, преди да си легнат.
— Benedict tu in mulebris — mulebrus5. Помниш ли? — разсмя се изведнъж Симон.
— Да, докато ми избие от главата еретичните учения на баба, отец Магнюс ме напердаши здраво няколко пъти — Юрд се усмихна на детския спомен. — Имаше дяволски тежка ръка. Братко, сещаш ли как веднъж си повдигна края на расото, за да си почеше прасеца? Тогава ти ми прошепна: „Ако имах такива уродливи крака като Магнюс Шетилсьон, и аз щях да стана свещеник и да не свалям расото.“
Симон се усмихна. Пред очите му изплува детското лице на брат му, готово да се пръсне от сподавен смях, и тъжните му унили очи: тогава бяха невръстни хлапета, а отец Магнюс наистина биеше безпощадно, когато искаше да ги накаже.
Юрд не блестеше с остър ум като дете, но Симон обичаше брат си заради други ценни качества. Сега изпитваше гореща признателност и нежност заради всеки ден през тези четирийсет години, прекаран с Юрд — най-предания и безрезервно верен другар на Симон.
След като си възвърна подкрепата на брат си, Симон доби увереността, че вече има по-сигурна почва под краката си. А какво беше досега — години наред всичко в живота му бе обърнато с главата надолу и подчинено на заплетени ситуации.
5
Benedict tu in mulebris — mulebrus. (лат.) — Благословена си Ти между жените. — Бел.прев.