Из цял Брадфийлд имаше двойки, които спяха заедно за последен път. И никой не беше в състояние да промени това.
1. Да стана милионер, преди да навърша трийсет години.
2. Да играя професионален футбол в „Премиершип“
3. Да имам къща на Дънелм Драйв
4. Да карам собствено ферари
5. Да издам диск, който да стигне челните места в класациите
6. Да излизам с топмодел
Събота
Ставаше все по-лесно. Тони не си го внушаваше. Беше се събудил малко след шест, защото трябваше да отиде до тоалетната. Ставането и подпирането на патериците му отне по-малко време и усилия, а беше сигурен, че оперираното коляно вече поема и по-голяма част от тежестта на тялото му. Може би щеше да успее да убеди рехабилитаторката да опитат едно изкачване по стълби.
Върна се в леглото и се наслади на облекчението, което изпита, когато тялото му се върна в хоризонтално положение. Време беше да влезе във връзка с околния свят. Придърпа масичката и включи лаптопа. Сред новите постъпления в пощата си веднага забеляза писмото от Пола. Беше писано в 2 часа и 13 минути сутринта и гласеше:
„Изглежда, че си бил прав. Имам една положителна идентификация от кръчмата в Дор. Подробности по-късно. Браво, докторе, радвам се, че не си изгубил нюха си“.
Тони сви ръката си в юмрук и я заби леко във въздуха. Може и да не беше кой знае какво, но в сегашното си положение приемаше станалото като голям успех. Съставянето на психологически профили напомняше на ходене по въже. Увереността в собствените способности представляваше съществена част от цялостното постижение. Ако не вярваш в себе си, ако не се доверяваш на инстинкта си и на собствената си преценка, започваш да обезопасяваш предположенията си до такава степен, че създаденият от теб профил губи всякаква стойност. Елементите на процеса бяха взаимнозависими. Ако някое твое предположение се окаже правилно, си по-спокоен следващия път, когато трябва да направиш нещо подобно, а това на свой ред увеличава шансовете да има полза от това, което вършиш. И обратното — достатъчно беше да се провалиш един-единствен път, за да трябва следващия път да започваш от нулата.
Така че, като се вземе предвид, че все още се възстановяваше след сериозна операция и се влачеше бавно като сценарий на сериала „Семейство Арчърс“13, както и това, че Карол беше отхвърлила идеята като неоснователна, фактът, че се оказа прав за Дани Уейд, го накара да се почувства доста доволен от себе си. Ако Дани Уейд и Роби Бишоп са убити от едно и също лице, редно бе да се обмисли какво свързва убитите един с друг, и всеки поотделно с убиеца. Може би щеше да се окаже, че има полза от него, дори когато е на легло.
Апартаментът, който Яна Янкович делеше с приятеля си, беше безукорно чист. Вътре миришеше на мебелна политура и ароматизатори. Беше ясно, че са го наели мебелиран. Човек, който държи до такава степен на чистотата и спретнатостта, в никакъв случай не би подбрал такива разнебитени, излинели и несъответстващи един на друг мебели. Известен уют придаваха на жилището ръчно изработената покривка на дивана и снимките по стените — копирани на цветен принтер и ламинирани, евтина, но приятна алтернатива на професионалното копиране и скъпите рамки. Яна, кръглолика, тъмнокоса жена с неуловим чар, седеше срещу Пола. Между тях имаше маса с изподраскано пластмасово покритие, ръбовете на плота бяха очукани. На масата имаше емайлирана кана, пълна със силно кафе, и пепелник. Присъствието на пепелника обясняваше острите синтетични аромати — Пола си мислеше, че синусите й вероятно биха обявили стачка, ако се наложеше да живее в такава атмосфера.
Яна не беше настояла да узнае причините за появата на Пола. Съгласи се на този разговор с учтиво примирение и я прие любезно. Като че ли беше стигнала до заключението, че най-правилният подход при контакти с полицията в чужда страна е покорство и съгласие да отговаряш на въпросите. Пола имаше смътното чувство, че това поведение не съответства на обичайните реакции на Яна.