Доста смутена на вид, Пола разказа на Карол за пътуването си, посещението си в кръчмата и разговора с Яна Янкович. После постави на бюрото снимката на Джак Андерсън.
— Това е човекът, идентифициран от Карлос. Яна мисли, че е идвал в къщата, когато Дани не си е бил у дома, но не може да си спомни защо и кога.
— В „Аматис“ никой не можа да идентифицира с положителност Андерсън, но един от барманите мисли, че е възможно той да е човекът, който е бил с Роби миналия четвъртък вечерта — каза Крис и продължи: — Действително всичко е малко несигурно, но си казахме, че си струва да повикаме Карлос да поработи със Стейси, за да видим дали с помощта на компютъра ще подобрим приликата. Различна прическа, малко изясняване на чертите с помощта на компютъра, такива неща.
Карол беше разкъсвана от противоречиви чувства. Част от нея искаше да се съсредоточи върху гнева си и да продължава да бичува подчинените си с острия си език. А друга част искаше да ги похвали, и да задейства механизмите, необходими за откриването и залавянето на Джак Андерсън. Но още докато осъзнаваше този конфликт, ченгето в нея бе изтикало разгневеното дете на заден план. В същия миг забеляза, че Пола е доловила промяната в настроението й и напрежението й спада едва забележимо.
— Да му се не види — каза Карол и се усмихна неволно, макар и накриво. — Нямате представа колко мразя да се окаже, че не съм била права. Но следващия път, Пола — ако изобщо има следващ път — преди да тръгнеш да проследяваш някое от хрумванията на Тони, уведоми ме. И той невинаги е прав, нали разбираш. А аз винаги бих те изслушала — докато говореше, видя как напрежението освобождава раменете на Пола и те се отпускат. В сърцето й все още тлееха въглените на гнева, но тя реши да го насочи към този, който наистина го заслужаваше.
— И така, кой е Джак Андерсън и как мажем да го намерим?
— Именно тук — поде с въздишка Крис, — се сблъскахме с малък проблем. Според Стейси този човек не съществува.
— И какво трябва да означава това? — попита Карол, все още малко заядливо. Не беше в настроение да си играе на предположения. — Нали разполагаме със снимката му, а тя е била изпратена отнякъде.
— Разговаряхме с човека, който ни изпрати снимката, както и с третия на оригиналната снимка. И двамата казват едно и също. Учили по едно и също време с Джак Андерсън, а после той посещавал във вечерта на викторините15 същата кръчма, в която ходели и те. Всеки вторник в „Червения лъв“ в центъра на града. Участвал в един отбор — били се нарекли „Веселяците“. Но преди три години престанал да се появява. Нашите хора попитали „Веселяците“ защо Андерсън вече не участва и те обяснили, че се бил преместил да живее в Стокпорт. И от там нататък следата изстива — каза Пола.
— Защото според Стейси той не е отишъл в Стокпорт — продължи Крис. — Или ако е отишъл, най-малкото не се е регистрирал в избирателните списъци. Не си плаща данъците в общината, не присъства в телефонния указател, няма регистрация по ДДС в продължение на четири години не е подавал заявление за уравняване на данъци. Не е обявявал фалит, не притежава валидна кредитна карта. Не е ли стряскащо, като си помислиш какво може да открие това момиче само за една сутрин?
Карол потръпна театрално.
— Опитвам се да не мисля по въпроса. Ами някакви роднини? Други приятели от училище?
— Работим по въпроса — каза Пола. — Според човека, който ни даде снимката, бащата на Андерсън бил военен. Доколкото разбирам, бил убит по време на първата война в Залива, малко след като Андерсън постъпил в гимназията. Нашият източник не е съвсем сигурен, че помни всичко точно, но мисли, че човекът е бил застрелян случайно от свои.
— Трябва да е било много болезнено — каза Карол. — А майка му?
Крис погледна в бележника си.
— Все още се опитвам да си изясня подробностите, но ни казаха, че се е самоубила през лятото, след като Андерсън завършил първата си година в университета. По всичко личи, че е чакала да се увери, че е избрал пътя си в живота, преди да извърши това, което си е била наумила. Не знаем кой университет е посещавал. Единият от съучениците му смята, че е бил в Лийдс, другият — в Манчестър. Не знаем със сигурност и какво е следвал. Може да е било биология, може да е било и зоология. По дяволите, може да е учил и фина бродерия, честно казано. Струва ми се, че когато стигнахме до тази точка, двамата започнаха да си измислят — тя поклати отвратено глава. — Защо им е да се стараят толкова да ни угодят?
15
Вечерта на викторините е популярна игра, редовно устройвана в традиционните британски пъбове от седемдесетте години на миналия век до наши дни, популярна и в останалите страни от Британската общност и в САЩ. — Бел.прев.