— Ами помисли малко. Каква е целта на тероризма?
Почти без да се замисли, Карол отвърна:
— Опит да се наложат обществено-политически промени с помощта на насилие.
— И по какъв начин се надяват да постигнат целите си терористите?
— Ами не знам… Като сплашат населението дотолкова, че самото то да упражни натиск върху политиците? Според мен терористите от ИРА винаги са се надявали на нещо подобно — Карол се приведе напред, вече оживена и заинтригувана.
— Точно така. Целта на тероризма е да създаде атмосфера на страх и взаимно недоверие. Нападенията му са насочени към онези области от живота, където хората обикновено се чувстват в безопасност. Общественият транспорт, магазините — хората имат нужда да се придвижват от едно място на друго, да пазаруват. Веднага забелязваме, че футболният стадион, макар да е място, на което може да се струпат много хора, не влиза в същата категория. Ничие оцеляване не е свързано с гледането на футболни мачове — той се ухили. — Някои запалянковци може и да са убедени в противното, но дълбоко в себе си знаят, че съществуванието им няма да бъде застрашено, ако престанат да ходят на мачове, както би станало, ако престанат да си купуват необходимото от магазините или да ходят на работа.
— Съгласна съм. Но ако все пак са решили да изберат една не толкова биеща на очи мишена просто защото обичайните са прекалено добре охранявани и съответно прекалено недостъпни за тях?
— Това би било валидно съображение, ако действително беше така, но не е и ти го знаеш. Полицията не е в състояние да наблюдава всеки влак, всяка мотриса в метрото, всеки автобус, търговски център или супермаркет. В тази категория има предостатъчно достъпни мишени. Така че първият аргумент в защита на теорията ми, че този случай не се очертава като тероризъм, е неспазването на подбора на мишена като цяло.
Карол отново посегна към виното.
— Искаш да кажеш, че имаш повече от един аргумент?
— Познаваш ме, Карол. Обичам да излизам добре въоръжен срещу такива като теб. Вторият ми аргумент е подборът на мишена в по-тесен смисъл. С тероризма работата е такава — за да подейства, трябва да удари по живота на обикновените хора. Терористите, с които си имаме работа напоследък, не се занимават със сензационни убийства на видни личности. Взели са си поука от работата на ИРА. Сензационните убийства на хора като лорд Маунтбатън20 или Еъри Нийв21 несъмнено събуждат голям интерес. Но хората се гневят или възмущават, когато научат за нещо такова — не се страхуват. Помоли първия срещнат на улицата да ти изреди някои от най-прочутите терористични нападения на ИРА, и всеки ще ти цитира Ома, Уорингтън, Манчестър, Бирмингам, Гилдфорд, сградата на „Болтик Ексчейндж“. Това, което хората помнят, са събитията, накарали ги да се почувстват лично застрашени.
Той помълча, отпивайки от виното.
— Следователно според теб ложите за официалните лица не са типична мишена за терористи? — попита Карол.
Открай време съобразяваше бързо — това бе едно от нещата, които обичаше най-много у нея.
— Именно — отвърна Тони. — Един антиглобалист би се ориентирал към онези с дебелите портфейли. Но не и ислямските фундаменталисти — те търсят максимален резултат. Ако атентатът бе от типа на организираните от Ал-Кайда, бомбата щеше да бъде заложена доста по-надолу, сред зрителите. Или дори на някоя от другите трибуни.
— А може би това е било единственото място, до което е можел да се добере? Азиз се е представял за електротехник, може би това е било единственото помещение с електрически табла, намиращо се точно под трибуна?
Тони поклати глава.
— Сега вече ти се чудиш откъде да измислиш някакъв контрааргумент. Почти съм убеден, че помещенията за електрозахранване са разположени по един и същи начин на четирите трибуни. Стадионът е строен само преди няколко години, не е някакъв кърпеж, какъвто беше старият. Убеден съм, че има други подобни места, откъдето бомбата би отнесла далеч по-голяма част от тълпата. Не, това е съзнателен избор, и то е и втората причина, поради която се съмнявам, че си имаме работа с терористи.
— Малко неубедително е, Тони. Но може би имаш още аргументи?
Скептицизмът в гласа й беше ясно доловим.
— Като се има предвид колко съм откъснат от действителното разследване, според мен би трябвало да си впечатлена и от това, което ти представям. А ако си твърдо решена да продължаваш да водиш собствено разследване, вместо да изпълняваш само това, което ти възлагат антитерористите, би могла да тръгнеш именно по тази следа — каза си, че така поне ще я отклони от опасността да влезе в пряк конфликт с антитерористите. — А когато научиш нещо повече за Азиз и съучастниците му, може дори да откриеш някаква логика в това предположение.
20
Адмирал лорд Маунтбатън, първи граф Маунтбатън от Бирма, последният британски вицекрал на Индия и първи губернатор на независима Индия, загива през 1979 при бомбен атентат на ИРА — извънредни. — Бел.прев.
21
Еъри Нийв — (1916–1979) — британски политик, юрист и военен, един от малцината военнопленници, успели да се спасят с бягство от замъка Колдиц по време на Втората световна война, впоследствие влиза в парламента като представител на консервативната партия. Загива при атентат на паркинга на парламента, организиран от Ирландската националноосвободителна армия. — Бел.прев.