Може и да е права, каза си Тони. Понякога пурата наистина си е просто пура24. Или по-скоро може да е така, ако съставеният профил подкрепя този вариант. Но той държеше на своята теория, отказвайки да приеме, че усетът му за подбудите на човешкото поведение го е подвел.
— Възможно е — каза той.
Тя потръпна отново и покри лицето си с ръце. После му отправи сърцераздирателен поглед.
— Плащахме за стоката им. Имаме… в складовете ни има дрехи, докосвани от техните ръце. Дори самата мисъл ме отвращава. Какви са тези хора, които са в състояние да извършат нещо такова?
— Съжалявам — отвърна Тони. — Наистина много съжалявам. Но трябва да бъда напълно сигурен. Значи съпругът ви никога не е споменавал кой е представителят на „Фърст Фабрикс“, с когото е разговарял? Никога не е обсъждал с вас срещите си с тях?
— Нямам нищо против да прегледате бележника му, той е в офиса. Но аз не знам нищо повече от това, че Бенджамин беше отишъл на среща с един кипърски грък, от когото купуваме стока, но човекът закъснял. Докато чакал, Бенджамин се запознал с представител на някаква фирма-производител, чиято стока бяхме купували и преди през посредника. Производството им ни харесваше, беше добра стока с качество, на което можеше да се разчита. Което рядко може да се каже за такива като тях — вметна тя с остър тон. — Бенджамин разказа, че се заговорили и накрая се споразумели ние да купим определени нови модели, създадени специално за нас от „Фърст Фабрикс“. Уговорката беше изгодна и за тях, и за нас, и наистина нещата потръгнаха.
— И не сте обмисляли да се откажете от договора? Отношенията ви с тях не са се обтягали по някаква причина? — включи се Пола с традиционните въпроси на криминалиста.
Рейчъл отметна косата си от лицето. По лицето й внезапно се изписа умора.
— Не, нямаше нищо подобно. Дори бих казала, че бихме били доволни, ако отношенията ни се разширяха допълнително, защото ние бяхме тези, които получаваха по-голямата печалба. Разберете, нищо в търговските ни отношения не може да е дало повод на този човек да посегне на Бенджамин. Както вече казах, вероятно става дума за ужасно съвпадение.
Преди някой друг да проговори, вратата се отвори и в стаята влезе едно малко момче. Беше слабичко и тъмнокосо, с още ненапълно установени черти на лицето. То запристъпва от крак на крак и зарита смутено ресните на един от килимите.
— Мамо, можеш ли да дойдеш да ми помогнеш с конструктора? — попита то, без да обръща внимание на непознатите.
— След малко, миличък — Рейчъл се обърна към Тони. — Това е синът ни, Лев. — Тя се изправи. — Мисля, че приключихме. Наистина не мога да ви помогна с нищо. Позволете да ви изпратя.
Двамата я последваха към външната врата. Тони полагаше големи усилия да не изостава. Лев тръгна с тях.
— Познаваш ли татко? — попита той Тони без всякакви предисловия.
— Не — отвърна Тони. — Ти на него ли приличаш?
Лев го загледа любопитно.
— Не — отвърна той, — но един ден ще заприличам на него. Сега съм още много малък и приличам само на себе си.
— Но пък изглеждаш много добре — отбеляза Тони.
— Какво е станало с крака ти? И теб ли са те взривили? Знаеш ли, някакъв човек взривил татко.
— Не, никой не ме е взривявал — отвърна Тони. — Един човек ме нападна с брадва.
— Страхотно — каза заинтригуван Лев. — Много ли боля?
— Още боли. — Почти бяха настигнали Пола и Рейчъл. — Но се оправя.
Лев протегна ръка и хвана неговата.
— А ще убиеш ли човека, който те удари с брадвата?
Тони поклати глава.
— Не. Ще се опитам да му помогна, за да не постъпва повече така. Аз съм нещо като лекар, Лев. Опитвам се да помогна на хората да се чувстват добре отвътре. Ако нещо те измъчва и не се чувстваш добре, има хора като мен, с които можеш да поговориш. Не се страхувай да ги потърсиш. Майка ти ще ти помогне да намериш най-подходящия, нали, Рейчъл?
Рейчъл преглътна с усилие. Очите й бяха насълзени.
— Разбира се. Кажи довиждане, Лев.
По някакъв начин срещата приключи без емоционални сривове.
— Да му се не види — каза Пола, докато вървяха към колата. — Това не беше никак приятно. А не виждам и ползата от този разговор. Думите й звучат логично, съгласи се. От къде би могъл Азиз да знае, че Дайъмънд ще се намира тъкмо на това място на онази трибуна? Пък дори да е знаел, това, което госпожа Дайъмънд ни разказа, доказва, че е нямало и помен от мотив.
24
Когото бил помолен да обясни в духа на собствените си теории слабостта си да пуши пури, Зигмунд Фройд отговорил, че „понякога пурата си е просто пура“. — Бел.прев.