— Трябва да видя ваши лични документи със снимка — каза той.
— Началникът на охраната господин Малори отговаря за безопасността тук — поясни Крис с тон, толкова близък до умилкване, колкото това бе възможно за нея.
Карол измъкна мълчаливо полицейската си карта и пропуска си за централата на полицията в Брадфийлд. Малори ги огледа внимателно, накланяйки ги на светлината, за да се убеди, че холограмата е истинска.
— Не трябва ли да представите разрешение за обиск? — той я изгледа строго.
Карол понечи да каже нещо, но прехапа език.
— Точка осемнайсета от правилника за работата на полицията — произнесе тя през стиснати зъби. — Нямам нужда от разрешение за обиск, ако имам основания да предполагам, че влизането в обекта може да предотврати извършването на сериозно криминално престъпление. А аз имам такива основания, които обаче нямам намерение да споделя с вас, господин Малори.
Застанала зад гърба му, Крис подбели очи и разигра пантомима, наподобяваща обесване. Но обратно на очакванията й Малори се предаде.
— Прието, госпожо — каза той, постави картата в слота и набра кода със замах.
Чу се приглушено бръмчене и вратата се отвори леко, само като я побутнаха с пръсти. Карол направи знак на Крис да я последва и тръгна на пръсти по малкия коридор. Не можеше да види нищо през открехнатата врата в дъното, но чуваше пъшкане и пухтене, сякаш в далечната стая някой полагаше тежки усилия. Имаше само миг да реши. Да продължава да се промъква или да връхлети в стаята?
Карол махна бързо на Крис, сигнализирайки какво е решението й, хукна напред и връхлетя през вратата. Един поглед й беше достатъчен да се ориентира в сцената пред себе си. Кевин лежеше по гръб на пода, със свити крака и разкопчан панталон, вдигнал ръце над главата си, с разчорлена рижа коса, глупаво усмихнат. Зад него на пода, като захвърлена плюшена играчка, се търкаляше перука със стърчащи на всички страни кичури. А този, който се беше навел над него и се опитваше да го претърколи, беше човекът от снимката. Очевидно беше изминало много време от мига, когато е тръгнал от началната точка на пътя си със самоличността на Джак Андерсън. Късата му коса беше прилепнала от пот към черепа, не беше се бръснал от няколко дни, но не можеше да има никакво съмнение, че именно това е човекът, когото търсеха.
Крис профуча покрай Карол и се насочи към Андерсън, но той се оказа по-бърз, отколкото бяха очаквали. Скочи на крака и блъсна Крис с протегнати ръце и, използвайки собствената й инерция в нейна вреда, я избута вляво, така че тя трябваше или да прегази Кевин, или да се спъне в него. Тя размаха ръце в опит да запази равновесие, по лицето й потече кръв. Андерсън продължи напред и блъсна Карол с рамо. Тя посегна отчаяно към него, успявайки да се вкопчи в ризата му, докато той минаваше покрай нея. Копчетата се разхвърчаха, докато той се изхлузваше от ризата като змия от кожата си, Карол залитна назад, а той продължи стремглаво да тича към външната врата.
После изчезна.
— Майната му! — изкрещя вбесена Карол, осъзнала, че са го изпуснали.
Беше забравила началника на охраната Малори.
Тони все още се ровеше из коментарната част на вестника, когато в стаята влязоха, накуцвайки, Карол и Крис.
— Ето ви и резултат — обяви Карол. — Заловихме Андерсън, Андрюс или Ансън, наречете го както ви харесва — едва тогава забеляза Тони и се обърна към него: — Ти беше прав. Подсъзнанието е голям помощник. Пристигнахме навреме, за да спасим поредната жертва. Андерсън беше успял вече да го упои, но ние сме почти сигурни, че все още не му беше дал отровата.
— И кой е жертвата? — Тони почувства леко гадене.
— Бил си прав и като предупреди Кевин. Само че не си можел да му кажеш и от кого трябва да се пази.
— Добре ли е той? — попита Тони.
— Лекарите смятат, че ще се оправи. Още е надрусан до уши, но няма признаци да е поел нещо друго, освен рохипнол, GHB25 или нещо подобно.
— Е, имаме ли някаква представа какво се е случило?
— Андерсън е уредил срещата им още преди седмици, доста преди да убие Дани Уейд.
— От къде знаеш? Искам да кажа, нали Кевин още не е дошъл на себе си?
— Защото те искат от мен разрешение за излизане в работно време, а Кевин беше поискал разрешение да излезе на тази дата поне преди месец. Андерсън се е представил пред него като журналист на свободна практика, който пишел материали за автомобилни списания — беше казал, че иска да напише нещо за Кевин и колата му.
25
Гамахидроксимаслена киселина — използва се в медицината за обща анестезия и лечение на безсъние, клинична депресия и алкохолизъм. — Бел.прев.