— Никой не намеква, че Бинди може да има нещо общо с всичко това, Фил. Просто се опитваме да си изградим представа за живота на Роби. И така, това е било в четвъртък. Кажи ни какво стана в „Аматис“.
Фил отново се поразмърда на стола като човек, който има намерение да скрие част от истината.
— Ами не се случи кой знае какво. Бяхме почти през цялото време във VIP-зоната, пихме шампанско. Имаше две момчета от отбора на Йоркшир по крикет, един тип, дето показва по телевизията как да изкараш пари от това, което можеш да откриеш на тавана на къщата си, едно леке, което участваше в „Биг Брадър“ преди два сезона. Другите не ги познавам. Момичетата бяха както винаги. Ловят око и са от малко по-висока категория. В „Аматис“ може да забършеш нещо такова.
— А Роби беше ли с някое от момичетата?
Фил се позамисли.
— Всъщност не. И двамата танцувахме, но не забелязах да е танцувал с една няколко пъти последователно. Кръстосваше дансинга и все ги сменяше, като че ли не можеше да намери нещо по вкуса си — той се захили. — Не като мен. Аз забих едно момиче почти веднага. Казваше се Жасмин. Краката й почваха от сливиците, и с ей такива цици — той описа с жест внушителен бюст. — Така че не обръщах особено внимание на Роби, ако разбирате какво имам предвид. Когато забърсах Жасмин, той остана известно време на бара. Ние с нея решихме да отидем в нейното жилище, та се огледах за Роби. Открих го тъкмо когато се връщаше от тоалетната. Казах, че тръгвам с Жасмин, той отвърна, че няма проблеми, срещнал познат от училище и смятали да пийнат заедно — Фил сви рамене. — След това го видях чак на тренировката в петък. Изглеждаше ужасно. Казах, че вероятно са пийнали добре, а той ме изгледа смутено и каза, че почти нищо не помни. Е, понякога става и така, нали? Отрежеш се и на другата сутрин в съзнанието ти зее черна дупка.
Крис осъзна, че е затаила дъх. Издиша и попита:
— А името на въпросния приятел от училище?
— Така и не каза, не спомена дори дали става дума за мъж или жена — Фил видимо се разстрои. — А трябваше да го попитам, нали? Трябваше да се погрижа за него.
Крис прикри разочарованието си с усмивка.
— Никой не ви обвинява в нищо. Не знаем кога е бил отровен Роби. Но от опит знам, че ако някой е решил твърдо да посегне на нечий живот, е много трудно да му се попречи.
— Но той ще се оправи, нали? Искам да кажа, лекарите си разбират от работата, нали така? — Той прехапа долната си устна. — Роби е як като бик. И не се предава лесно.
Кевин отвърна поглед, оставяйки решението на Крис.
— Лекарите правят всичко по силите си — каза тя. — Докато се усетите, и пак ще тръгнете по клубове.
Фил стисна устни и кимна. Изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да се разплаче.
— You never walk alone5, както се пее в онази песен — той стана. — Е, това е. Най-добре да се връщам.
Крис също стана и докосна ръката му над лакътя.
— Благодаря, Фил. Много ни помогнахте.
Проследи го с поглед, докато излизаше, отпуснал широките си рамене, влачейки крака. Вратата се затвори зад него и Кевин се обърна към Крис.
— Надявам се, че не смяташ да го включиш на първо място в списъка на заподозрените?
Тя поклати глава.
— В неговите представи рицинът сигурно е нещо, което дават за засилване на кучетата и състезателните коне. Но поне от него научихме нещо.
— Познатият от училище?
— Именно. Тук вече има огромни възможности за потенциален мотив. Да не би златното момче да е било побойник? А може да е прелъстил нечия приятелка? Да е изиграл мръсен номер, за да попречи на някой също да стане звезда?
Кевин се упъти към вратата.
— Това вече е кокал, който спокойно можем да подхвърлим на шефа.
— Тъкмо това й трябва. Така може и да забрави, че никой не й съобщи за приемането на нейния Тони в болница.
Кевин направи гримаса.
— Не ми напомняй. Казвам ти, ако не се беше случило да е дежурна Пола, а някой друг, щеше да се стигне до кръвопролитие.
— Какво става всъщност между нея и Тони? Когато се запознах с тях, бях убедена, че са гаджета. А стане ли дума, всички казват „няма да стане, забрави“. Нищо не разбирам.
— Никой не разбира — отбеляза Кевин. — И подозирам, че те двамата разбират най-малко от всички.
Ако Сам Еванс трябваше да си избере девиз, той би гласял „знанието е власт“. Той прилагаше тази максима при всички обстоятелства; стремеше се да се добира до информация преди колегите си, и събираше сведения дори за самите тях — също както за престъпниците. Затова, когато Карол напусна апартамента на Роби Бишоп, той реши да прегледа набързо компютъра на футболиста, преди Стейси да се заеме с него. Знаеше, че съществуват сериозни причини да не бърника из него, но представата, която си бе изградил за Роби Бишоп, изключваше възможността той да е заложил в компютъра си логическа бомба, която да унищожи всички данни, ако в компютъра се опита да проникне външен човек.
5
Песента „You’ll never walk alone“ (англ.) — „Няма никога да бъдеш сам“ — е официалният химн на ФК Ливърпул и Селтик. — Бел.прев.