Телето беше оглозгано до кости, а самите кости — отнесени. От полуразрушените сгради бяха домъкнати греди и струпани върху буйния огън. По това време много от хората на Глантън вече бяха голи и залитаха наоколо, а не след дълго и танцуваха под акомпанимента на съдията, който свиреше на някаква допотопна цигулка, реквизирана отнякъде; мръсните кожи, които бяха съблекли, димяха, воняха и почерняваха в пламъците, а над тях се издигаха червени искри, сякаш това бяха душите на малкия живот, който бяха приютявали.
В полунощ гражданите вече се бяха разотишли и из града бродеха голи въоръжени мъже, които блъскаха по вратите и настояваха да получат пиене и жени. В ранната утрин, когато огньовете бяха догорели до пепел и вятърът разнасяше по черните улици само случайни искри, около огнищата започнаха да сноват подивели кучета, които грабваха недоядени късове почерняло месо, а пред вратите лежаха сгушени голи мъже, обхванали лактите си с ръце, хъркайки в студа.
По обед наемниците отново бяха навън, обикаляйки улиците със зачервени очи, повечето от тях по ризи и бричове. Те отидоха да вземат оставените при ковача коне, който ги задържа да изпият по напитка. Той беше дребен набит мъж на име Пачеко и ползваше като наковалня огромен железен метеорит, подобен на кътник. Съдията се обзаложи, че може да го повдигне и след като успя, сключи още един облог, че може да го изтласка над главата си. Няколко мъже си пробиха път напред, за да опипат железния отломък и да го разклатят на място, а съдията не пропусна възможността да хвърли светлина върху железния строеж на небесните тела и техния потенциал и свойства. Върху земята на десет стъпки една от друга бяха начертани две линии и бе направен трети залог; използвани бяха златни и сребърни монети от половин дузина страни и дори няколко болети, или иначе казано, обезценени акции от мините близо до Тубак. Съдията хвана огромния къс шлака, пътувал неизвестно колко хиляди години и дошъл от някакъв невъобразим край на Вселената, вдигна го над главата си, постоя така известно време, залитайки, и след това го запрати напред. Метеоритният камък падна цял фут оттатък линията и той не сподели с никого купчината пари върху едно одеяло за под седло, разстлано до краката на ковача, защото дори и Глантън не бе заложил на него при това трето изпитание.
XVII
Потеглиха по здрач. Ефрейторът в къщичката при градската порта над портала излезе и им извика да спрат, но наемниците не го направиха. Те продължиха, двайсет и един мъже, куче и една малка талига, върху която беше клетката с идиота, привързана здраво, сякаш за презокеанско пътуване. Непосредствено зад нея беше вързано бурето с уиски, което бяха пресушили миналата нощ. Бурето беше разглобено и събрано отново от мъж, когото Глантън бе назначил за временен бъчвар на експедицията и сега в бъчонката имаше бутилка, направена от овчо шкембе, съдържаща около три кварта уиски. Тази бутилка беше прикрепена към канелката вътре в бурето, а останалата част от него беше долята с вода. Така подсигурени, те минаха през портите и продължиха оттатък стените към прерията, която пулсираше в тъмната ивица на сумрака. Малката каруца трополеше и скърцаше, а идиотът стискаше металните пръчки на клетката и грачеше дрезгаво към гаснещото слънце.
238
Северноамериканско индианско племе, обитаващо земите по долното поречие на река Колорадо. — Б.пр.