Глантън яздеше начело на колоната на новото си седло „Рингголд“ с метална обшивка, с което се беше сдобил, и носеше нова черна шапка, която му стоеше добре. Новите попълнения, петима на брой, се хилеха един на друг и погледнаха назад, чувайки вика на часовоя. Дейвид Браун, яздейки най-отзад, оставяше брат си тук, както щеше да се окаже завинаги, и беше в достатъчно лошо настроение да застреля часовоя без никаква провокация. Когато часовоят извика отново, той се обърна с пушката си и онзи беше достатъчно разумен да се наведе бързо зад парапета и повече не чуха за него. В дългия полумрак диваците потеглиха към тях да ги посрещнат и размяната на уискито беше осъществена с помощта на едно мексиканско одеяло от Салтильо, разстлано на земята. Глантън не обърна много внимание на самото пазарене. Когато индианците отброиха поисканото от съдията злато и сребро, Глантън стъпи на одеялото, събра монетите на купчина с тока на ботуша си и нареди на Браун да вземе одеялото. Мангас и неговите лейтенанти си размениха мрачни погледи, но американците се качиха на конете си и потеглиха, без никой от тях да погледне назад, с изключение на новобранците. Те бяха запознати с подробностите около тази сделка и един от тях изостана назад, изравнявайки се с Браун, и го попита дали апачите няма да ги последват.
Няма да го направят през нощта, отговори Браун.
Новобранецът погледна назад към фигурите около бурето в тази гола тъмнееща пустош.
А защо не? — попита той.
Браун се изплю. Защото е тъмно, каза той.
Поеха на запад от града покрай подножието на малка планина и през местност, осеяна със стари чирепи от пещ за глинени съдове, която преди се беше намирала там. Собственикът на идиота яздеше зад здраво закрепената клетка, а самият идиот стискаше металните пръчки и наблюдаваше мълчаливо как земята върви назад.
През нощта минаха през гори от сагуаро239 и навлязоха във възвишенията на запад. Небето бе покрито с облаци и тези растителни колони с канелюри, покрай които минаваха в тъмнината, приличаха на развалините на огромни храмове — симетрични, мрачни и смълчани, с изключение на писъците на самодивските кукумявки сред тях. Местността беше гъсто обрасла с чоя, чиито бодли — достатъчно здрави, за да пробият подметка на ботуш — полепваха по конете и през цялата нощ вятърът свистеше със звука на пясъчна усойница из безкрайните пространства с тръни. Продължиха да яздят през район с по-оскъдна растителност и скоро достигнаха началото на първия от серията jornadas240, през които нямаше да има никаква вода, и там направиха лагера си. Тази нощ Глантън се взира дълго във въглените на огъня. Хората му спяха навсякъде около него, но много неща се бяха променили. Толкова много от тях вече ги нямаше, мъртви или дезертирали. Всички делавери бяха избити. Бе приковал поглед в огъня, но дори и да видя в него някакви знамения, му беше все едно. Той щеше да доживее да зърне западното море и беше спокоен за онова, което можеше да последва, защото бе завършен във всеки един час от живота си. Независимо дали неговата история щеше да продължава едновременно с тази на хората и нациите, или щеше да спре. Той отдавна се беше отказал да претегля последствията, приемайки в същото време, че човешките съдби са предпоставени. Но въпреки това си беше присвоил правото да съдържа в себе си всичко, което някога щеше да бъде в света и което светът щеше да бъде за него. И дори съдбата му да беше изсечена върху урски камък241, той открито заявяваше правото си да има свободна воля и щеше да преследва неумолимото слънце до неговото последно помрачаване, сякаш се бе разпоредил с него преди всички тези векове, преди някъде още да има пътища, хора и слънца, към които те да вървят.
Срещу него седеше огромната отблъскваща фигура на съдията. Полугол, той пишеше нещо в бележника си. В трънената гора, през която бяха минали, джафкаха дребни пустинни вълци, други им отговаряха от простиращата се пред тях равнина и вятърът раздухваше въглените, които съзерцаваше. Клоните от чоя, подобни на пламтящи арабески, пулсираха като сияещи холотурии242 във фосфорния мрак на морски дълбини. Идиотът в клетката беше привлечен от огъня и не откъсваше поглед от него. Когато Глантън вдигна глава, видя хлапето оттатък огъня, седнало на одеялото си и наблюдаващо съдията.
Два дни по-късно срещнаха опърпан легион под командването на полковник Гарсия. Това бяха войници от Сонора, близо сто на брой, които търсеха шайка апачи, водени от Пабло. Някои от тях нямаха шапки, други панталони, а трети не носеха нищо под шинелите си. Въоръжени бяха с вехти оръжия, стари кремъклийки и тауърски мускети243; някои имаха лъкове със стрели или нищо друго освен въжета, с които да душат противника.
239
Вид голям кактус с масивно стебло, виреещ в югозападната част на Съединените щати и Северно Мексико. — Б.пр.
241
Става дума за изсечения върху плочи законник на шумерския владетел Ур-Наму (2047-2030 г. пр.Хр.), основател на третата династия на Ур. — Б.пр.
242
Клас морски животни, познати още като морски краставици, с продълговата форма на тялото и жилава кожа. — Б.пр.
243
Британски мускети, разработени през XVIII в., носещи името си от арсенала в лондонския Тауър, където били съхранявани. — Б.пр.