Глантън и хората му огледаха този отряд със студено изумление. Мексиканците се стълпиха около тях с протегнати ръце, молейки за тютюн, а Глантън и полковникът си размениха формални любезности, след което Глантън си проби път през натрапчивата орда. Тези ездачи принадлежаха на друга нация и всички тези земи на юг, откъдето бяха дошли, и на изток, където отиваха, бяха мъртви за него; самата страна и обитателите й му бяха някак далечни, а тяхната материалност — съмнителна. Това негово чувство като че ли се предаде на целия отряд, преди още Глантън да бе оставил мексиканците зад гърба си, и всичките му хора обърнаха конете си и го последваха, в това число и съдията, който не каза нещо в оправдание на това, че бърза да напусне мястото на тази среща.
Те продължиха в мрака през белеещата се под лунните лъчи пустош, която се простираше пред тях студена и бледа, а луната сияеше над главите им, обградена от ореол и в този ореол имаше друга, мнима луна със свои собствени студено-сиви и седефени морета. Спряха да лагеруват на ниска тераса до стените на сух агрегат244, където някога бе текла река. Накладоха си огън, около който седяха в мълчание и очите на кучето, на идиота и на още неколцина мъже светеха в главите им като червени въглени, когато ги обърнеха нанякъде. Пламъците играеха като остриета на триони под вятъра и жаравата избледняваше и потъмняваше, избледняваше и потъмняваше като пулсиращата кръв на някакво живо същество, изкормено пред тях на земята, а мъжете наблюдаваха огъня, който съдържа в себе си частица от самите хора, защото без него те са нещо по-малко, разделени са от произхода си и са изгнаници. Защото всеки огън е всички огньове, първият огън и последният, който някога ще гори. След известно време съдията стана и тръгна по някаква своя работа и малко по-късно някой попита бившия свещеник дали е вярно, че някога е имало две луни на небето, а бившият свещеник погледна лъжливата луна над главите им и каза, че може и да е било така. Но несъмнено великият мъдър Бог, стъписан от ширещата се по земята лудост, е наплюнчил палец, навел се е през бездната и я е натиснал със съскащ звук, изгасяйки я завинаги. И навярно ако е бил открил някакво друго средство, с което птиците да намират пътя си в мрака, е можел да стори същото и с тази.
След това бе зададен въпросът дали на Марс или на други планети в бездната има хора или подобни на тях същества и на него отговори съдията, който се беше върнал при огъня и сега стоеше полугол и плувнал в пот. Той каза, че такива няма и че Земята е единствено място във Вселената, където има хора. Всички го слушаха — тези, които го гледаха, както и другите, които бяха извърнати настрани.
Истината за света, каза съдията, е, че всичко е възможно. Ако не се държите така все едно сте видели всичко още от раждането си, лишавайки го по този начин от неговата странност, той би ви се явил такъв, какъвто е: трик с шапка на странстващ лечител; трескав сън; транс, населен с химери, който няма нито аналог, нито прецедент; пътуващ карнавал, номадски цирк, чиято крайна цел след многобройните вдигания на шатрата върху кални площадки е неизразима, гибелна и непонятна.
Вселената не е нещо тясно и порядъкът вътре в нея, в нейния замисъл, не е ограничен от никаква географска ширина, така че онова, което съществува някъде в нея, да се повтаря другаде. Дори в този свят нещата, които съществуват без нашето знание, са повече от другите, и редът в мирозданието, който виждате, е онзи, който вие сте вложили в него, като нишка в лабиринт, така че да не се изгубите. Защото съществуванието си има свой собствен ред, който никой човешки ум не може да осмисли, тъй като самият ум е просто обстоятелство сред останалите.
Браун се изплю в огъня. А това е още една проява на твоята лудост, каза той.
Съдията се усмихна. Той постави длани върху гърдите си, вдиша нощния въздух, пристъпи напред, клекна и вдигна едната си ръка. Обърна я и в нея между пръстите му имаше златна монета.
Къде е монетата, Дейви?
Ще ти кажа къде можеш да я сложиш.
Съдията замахна с ръка и монетата проблесна горе под светлината на огъня. Тя навярно беше вързана за някаква тънка нишка, защото описа кръг около огъня и се върна при Холдън, който я улови в ръката си и се усмихна.
Дъгата на кръжащите тела се определя от дължината на онова, с което са вързани, каза съдията. Луни, въжета, хора. Ръцете му се движеха така, сякаш многократно изтегляше нещо от юмрука си. Следи монетата, Дейви, продължи Холдън.
244
Агрегат (геол.) — натрупване на минерали в скален пласт при застиване на лавата. Повечето скали представляват полиминерални агрегати, всеки със свои собствени свойства. — Б.пр.