Наемниците спряха, оставайки по конете си. Ездачите, които се приближиха, бяха натъкмени с толкова идиотски и пищни регалии и като цяло се държаха толкова надменно, че бледоликите ездачи с доста голямо усилие на волята запазиха самообладание. Водачът на индианците се казваше Кабайо ен Пело и този стар могул носеше дебел вълнен шинел с колан, подходящ за много по-студен климат, под него женска блуза с бродирана коприна и чифт панталони от сив казинет248. Дребен, жилест мъж, изгубил едното си око в битка с индианците марипоса, той посрещна американците някак странно и похотливо ухилен — израз, който някога може да е минавал и за усмивка. От дясната му страна яздеше по-второстепенен вожд на име Паскуал, който носеше мундир, украсен с петелки при лактите, а през носа му минаваше кост с малки висулки. Третият мъж бе Пабло и той бе облечен в аленочервен жакет с потъмнели ширити и потъмнели еполети от сребърни нишки. Беше бос, с голи крака, а на лицето си носеше кръгли зелени очила. Така натъкмени, те застанаха един до друг пред американците и кимнаха строго.
Браун се изплю, отвратен, на земята, а Глантън поклати глава.
Гледай ти, каква смахната шайка негри, промърмори той.
Единствено съдията ги претегли внимателно и трезво, допускайки навярно, че нещата рядко са такива, каквито изглеждат.
Buenas tardes249, каза той.
Могулът вирна брадичка, кратък жест, криещ известна двусмисленост и заплаха. Buenas tardes, отвърна той. De dónde viene?250
XVIII
Напуснаха лагера на юма в мрака на ранната утрин.
Съзвездията Рак, Дева и Лъв се надбягваха надолу по еклиптиката на южната нощ, а на север Касиопея гореше като магьоснически подпис върху черното лице на небесната твърд. В продължилите цяла нощ преговори те се бяха споразумели с индианците юма да сложат ръка на ферибота. Яздеха срещу течението на реката между дървета със следи от минали наводнения, разговаряйки тихо помежду си като хора, които се прибират късно от вечеринка, сватба или забава.
През деня жените при пристана на ферибота намериха заключения в клетка идиот. Те се скупчиха около него, очевидно несмутени от неговата голота и нечистотия. Говореха му утешително, съветваха се помежду си и след това една дама на име Сара Борджинис ги поведе да търсят брат му. Тя беше едра жена с широко червендалесто лице и като намери собственика на идиота, здравата му се накара.
Как ти е все пак името? — попита го тя.
Клойс Бел, госпожо.
А неговото.
Той се казва Джеймс Робърт, но никой не го нарича така.
Ако майка ти го види в този вид, какво си мислиш, че ще каже?
Нямам представа. Тя е мъртва.
Не те ли е срам?
Не, госпожо.
Не ми се прави на интересен.
Не го правя. Ако го искате, просто го вземете. Ще ви го дам. Не мога да сторя за него нищо повече от това, което вече съм направил.
По дяволите, какъв жалък човек. Тя се обърна към другите жени.
Искам всички да ми помогнете. Трябва да го изкъпем и да му намерим някакви дрехи. Някоя да изтича за сапун.
Госпожо… поде собственикът на идиота.
Хайде, всички, да го закараме до реката.
Тоудвайн и хлапето минаха покрай тях, докато теглеха каруцата. Те се отдръпнаха настрани, за да им направят път. Идиотът стискаше пръчките на клетката и ревеше към водата, а няколко от жените запяха химн.
Къде го водят? — попита Тоудвайн.
Хлапето не знаеше. Жените бутаха каруцата през сипкавия пясък към реката, сетне я пуснаха и отвориха клетката. Жената на име Борджинис застана пред идиота.
Джеймс Робърт пристъпи напред.
Тя се пресегна и го хвана за ръката. Той надникна покрай нея към водата и след това й подаде ръка.
Въздишка премина през жените, няколко от които бяха вдигнали полите си, запретвайки ги около кръста, и сега стояха в реката, за да го посрещнат.
Докато Сара Борджинис му помагаше да слезе от каруцата, идиотът се беше вкопчил в шията й. Когато краката му докоснаха земята, той се извърна към водата. Сара Борджинис се беше изпоцапала с изпражнения, но това като че ли не я смущаваше. Вместо това се обърна към другите на брега.
Изгорете тази каруца, каза тя.
Някой се затича към огъня за главня и докато водеха Джеймс Робърт към водата, талигата с клетката беше запалена.
Слабоумният се вкопчваше в полите им, протягаше ръце, свил хищно пръсти, издаваше нечленоразделни звуци и от устата му течаха лиги.
Той сам иска да влезе във водата! — възкликнаха някои.