Същата вечер заредиха гаубицата с около фунт барут и всичките отлети куршуми и я избутаха до една изгодна позиция, която гледаше към реката и пристана по-долу.
Два дни по-късно индианците юма атакуваха района около пристана. Плашкоутът252 бе на западния бряг на реката и в този момент се разтоварваше багажът, а пасажерите стояха наблизо, за да си го получат. Диваците дойдоха измежду върбите без никакво предупреждение — някои на коне, а други пешком — и заляха празното пространство около пристана. На хълма над тях Браун и Дългия Уебстър завъртяха гаубицата, застопориха я и Браун тикна запалената си пура във възпламенителния отвор.
Дори в тази открита местност сътресението беше неимоверно. Гаубицата подскочи върху лафета и изтрополя назад върху отъпканата пръст, обгърната в дим. Над заливната низина под форта премина истинско опустошение и повече от дузина индианци юма лежаха мъртви или гърчещи се на пясъка. Сред падналите се надигнаха силни стенания и вопли, а в това време ездачите на Глантън дефилираха през залесената ивица малко по-нагоре по реката и ги връхлетяха. Индианците закрещяха от ярост при вида на такова вероломно предателство. Конете им се въртяха в кръг, те ги теглеха, изпращаха стрели срещу приближаващите се драгуни и падаха покосени от пистолетните залпове. В същото време мъжете при пристана извадиха трескаво оръжията от багажа си и откриха огън от тази позиция, а жените и децата лежаха проснати по очи между куфарите и сандъците. Конете на индианците юма се изправяха на задните си крака и биеха с копита по рохкия пясък с издути ноздри като обръчи и оцъклени очи, а оцелелите побягнаха към върбите, откъдето бяха дошли, оставяйки на бойното поле ранените, умиращите и мъртвите. Хората на Глантън не се спуснаха да ги преследват. Те слязоха от конете си и тръгнаха методично сред падналите, довършвайки и човек, и скот с по един изстрел в мозъка пред погледите на пасажерите при ферибота, и след това взеха скалповете.
Докторът стоеше мълчаливо на ниския бруствер на форта и наблюдаваше как телата биват влачени по пристана и след това изтласквани с ботуш в реката. Той се обърна и погледна към Браун и Уебстър. Те бяха избутали гаубицата обратно на предишната й позиция и Браун седеше нехайно на топлото дуло, пушеше пура и наблюдаваше хода на нещата по-долу. Докторът се обърна и тръгна към квартирата си.
Не се появи през целия следващ ден. Глантън постави ферибота под свое разпореждане. На хората, които от три дни чакаха да пресекат реката срещу долар на глава, им беше казано, че таксата вече е четири долара. Но дори и тази тарифа беше в сила не повече от няколко дни. Скоро те управляваха нещо като „прокрустов“ ферибот253, където таксите се определяха според кесиите на пътниците. В крайна сметка всякакви преструвки бяха изоставени и преселниците бяха безцеремонно ограбвани. Те ставаха жертви на побой, оръжията и вещите им бяха отнемани, а след това ги изпращаха окаяни и бедстващи в пустинята. Докторът дойде да протестира, но получи дял от приходите, след което беше отпратен. Наемниците крадяха коне, насилваха жени и надолу по реката покрай лагера на юма започнаха да се носят трупове. Когато тези безчинства нараснаха многократно, докторът се барикадира в дома си и повече никой не го видя.
На следващия месец пристигна отряд от Кентъки под командването на генерал Патерсън, който, решавайки, че му е под достойнството да се пазари с Глантън, си построи ферибот, пресече реката и продължи нататък. Този ферибот попадна в ръцете на индианците юма и с него се разпореждаше мъж на име Калахан, но няколко дни по-късно съоръжението беше изгорено и обезглавеният труп на Калахан се носеше анонимно надолу по реката. На гърба между лопатките му стоеше лешояд като свещеник в черно расо — мълчалив пътник към морето.
Великден тази година се падна последния ден на март и призори на този ден хлапето заедно с Тоудвайн и едно момче на име Били Кар прекосиха реката и отидоха да секат върбови колове малко по-нагоре от лагера на преселниците. Пътьом, преди още да се бе съмнало напълно, те попаднаха на оживена група от Сонора и видяха един беден Юда от слама и стари парцали да виси на бесилка; намусеният израз върху конопеното му лице издаваше детинската представа на художника за въпросната личност и нейното престъпление. Хората от Сонора бяха пили през цялата нощ и бяха запалили огън на една глинеста площадка, където се издигаше бесилката, и когато американците минаха покрай лагера им, те им извикаха нещо на испански. Един от тях извади от огъня дълга тръстикова пръчка с горящи кълчища накрая и запали с нея изобразяващото Юда чучело. Дрипавите му дрехи бяха натъпкани с фишеци и ракети и когато огънят ги обхвана, те започнаха да гърмят едно след друго сред дъжд от горящи парцали и слама. Най-накрая експлодира пъхнатата в панталоните бомба, разкъсвайки чучелото на парчета сред зловоние на сажди и сяра, при което мъжете нададоха радостни викове, а децата хвърлиха няколко последни камъка по почернелите останки, които висяха от клупа. Хлапето мина последно през това открито място и празнуващите от Сонора му подвикнаха и му предложиха вино от един кози мях, но то се загърна с парцаливото си палто и побърза да се отдалечи.
253
Препратка към легендата за атинския разбойник-великан Прокруст от древногръцката митология, който подлагал пътниците на изпитание, слагайки ги да легнат на неговото легло, т.нар. Прокрустово ложе. При липса на съвпадение на по-високите режел краката, а по-ниските разтеглял. В преносен смисъл понятието „Прокрустово ложе“ става синоним за изкуствена мярка, към която нещо се нагажда с насилие. — Б.пр.