Не след дълго Глантън бе поробил голям брой от хората от Сонора и групи от тях работеха за него по укрепяването на хълма. Американците държаха в плен и дузина или повече момичета, някои от тях почти деца. Глантън проявяваше известен интерес към издигането на стените на форта, но що се отнася до работата на ферибота, бе дал на хората си ужасяваща свобода. Той като че ли не забелязваше богатствата, които те трупаха, въпреки че всеки ден отключваше пиринчения катинар, с който подсигуряваше големия куфар от кожа и дърво в квартирата си, отваряше капака му и изсипваше в него цели чували със скъпоценности. В куфара вече имаше хиляди долари в златни и сребърни монети, бижута, часовници, пистолети, самородно злато в кожени торбички, кюлчета сребро, ножове, сребърни прибори, чинии и зъби.
На втори април Дейвид Браун заедно с Дългия Уебстър и Тоудвайн се отправиха към град Сан Диего на стария мексикански бряг, за да набавят провизии. Те взеха със себе си няколко товарни животни, вързани едно зад друго, минаха между дърветата, хвърлиха поглед назад към реката и след това потеглиха към дюните в хладния синкав здрач.
Минаха през пустинята за пет дни без произшествия, прехвърлиха крайбрежния планински хребет, поведоха мулетата през заснежената клисура, спуснаха се по западния склон и влязоха в града под ситен бавен дъжд. Кожените им дрехи бяха натежали от влагата, а животните бяха станали на петна от потта и мръсотията, която бе избила от тях и сбруята им. Покрай тях по калната улица мина американски кавалерийски отряд и някъде в далечината се чуваше тътенът на морския прибой, който се разбиваше в сивия каменист бряг.
Браун взе от предния лък на седлото си една торба от зебло, пълна с монети, тримата слязоха от конете, влязоха в една бакалия и изсипаха съдържанието на торбата направо върху тезгяха на собственика.
Вътре имаше дублони, сечени в Испания и Гуадалахара, брашърски полудублони254, златни долари, малки златни полудолари, френски монети на стойност от десет франка, златни орли и полуорли255, „пръстенови“ долари256 и долари сечени в Северна Каролина и Джорджия, които бяха двайсет и два карата чисто злато. Бакалинът претегли монетите на обикновени везни, сортирайки ги по вид, отвори бутилки и наля няколко малки калаени чаши с означени мерки върху тях. Те пиха, оставиха чашите си и собственикът бутна една цяла бутилка към тях по грубо рендосаните дъски на тезгяха.
Наемниците имаха списък с припасите, които трябваше да закупят, и когато се договориха за цената на брашното, кафето и още няколко други артикула, те излязоха на улицата, всеки с бутилка в ръката. Тръгнаха надолу по дъсчения тротоар, прегазиха през калта, сетне продължиха покрай редица от паянтови бараки и минаха през малък площад, отвъд който се виждаше ниският прибой, малък лагер от разпънати шатри и улица с прихлупени къщурки от кожи покрай ивицата морски овес над плажа. Постройките странно приличаха на плоскодънни рибарски лодки и бяха съвсем черни и блестящи под дъжда.
Именно в една от тях Браун се събуди на другата сутрин. Не помнеше почти нищо от предишната нощ и в колибата нямаше никой друг освен него. Остатъкът от парите им беше в торба на шията му. Той бутна кожената врата, обкована по края с летви, и пристъпи навън в мрака и мъглата. Нито бяха прибрали животните си на сушина, нито ги бяха нахранили и Браун тръгна обратно към бакалията, където ги завари да стоят вързани на улицата, устремили взор към зората, която се сипваше над хълмовете оттатък града.
По обед, вонящ и със зачервени очи, той стоеше пред вратата на алкалда, настоявайки другарите му да бъдат освободени. Алкалдът напусна дома си през задната врата и скоро след това пристигнаха един американски ефрейтор с двама войници, които го предупредиха да си върви. Час по-късно Браун беше при един ковач. Спирайки се предпазливо на вратата, той надникна вътре и остана там, докато очите му свикнат с полумрака.
254
Брашърският полудублон е американска монета, по името на златаря Ефраим Брашър, сечена за първи път през 1787 г. — Б.пр.
255
Ранни американски златни монети, които били въведени в обращение в края на XVIII в. — Б.пр.