За какво беше спорът? — попита сержантът.
Не знам да е имало спор.
По-добре го попитай откъде е взел това оръжие. Мога да се обзаложа, че го е откраднал отнякъде.
Откъде взе това оръжие? — попита сержантът.
Браун се наведе и вдигна отрязаните цеви. Те бяха около осемнайсет инча дълги и той ги държеше откъм вътрешната страна. Заобиколи тезгяха и мина покрай сержанта. Пъхна кутията на оръжието под мишница. На вратата се обърна. Ковачът вече не беше там. Той погледна сержанта.
Този човек оттегли обвиненията си, отбеляза Браун. Вероятно е бил пиян.
Докато пресичаше площада на път към малкото кирпичено cabildo257, той срещна Тоудвайн и Уебстър, току-що освободени от ареста. Тримата тръгнаха към плажа и седнаха там, гледайки дългите сиви вълни, подавайки си един на друг бутилката на Браун. Нито един от тях не беше виждал океана преди. Браун пристъпи към водата и протегна ръка към ивицата пяна, която минаваше през тъмния пясък. Вдигна ръката си, близна солта по пръстите си, погледна към единия и другия край на брега и сетне поеха обратно покрай плажа към града.
Прекараха следобеда, пиейки, в една сиромашка кръчма, чийто съдържател беше мексиканец. Влязоха няколко войници. Стигна се до спречкване. Тоудвайн беше на крака и се олюляваше. Измежду войниците се надигна миротворец и скоро двамата неприятели бяха отново по местата си. Но минути по-късно Браун, връщайки се от бара, изля кана агуардиенте258 върху един млад войник и го запали с пурата си. Мъжът побягна навън без звук, чуваше се само фученето на пламъците, които бяха бледосини и след това невидими под слънчевата светлина. Той се бореше с тях на улицата, размахвайки ръце, като че бе нападнат от пчели или обзет от лудост, след това се строполи на земята и изгоря. Когато дотичаха до него с кофа вода, войникът вече беше почернял и сгърчен като огромен паяк.
Браун се събуди в тъмна малка килия с белезници на ръцете и изнемогващ от жажда. Първото нещо, което потърси, беше торбата с монетите. Тя все още беше под ризата му. Надигна се от сламата и надникна през един малък отвор в стената. Навън беше ден. Извика с надеждата някой да дойде. Седна и с окованите си ръце преброи монетите, след което ги върна обратно в торбата.
Вечерята му беше донесена от един войник. Името му беше Пети и Браун му показа гердана от уши, а също и монетите. Пети заяви, че не иска да участва в неговите игрички. Браун му довери, че имал трийсет хиляди долара, заровени в пустинята. Каза му и за ферибота, представяйки себе си за Глантън. Показа му още веднъж монетите, говорейки компетентно откъде са дошли, допълвайки разказите на съдията с неща, които сам бе научил оттук-оттам. Равни дялове, просъска Браун. Ти и аз.
Той се взираше изпитателно във войника през решетката. Пети избърса чело с ръкава на ризата си. Браун върна монетите обратно в торбата и му ги подаде.
Смяташ, че не можем да си имаме доверие един на друг? — попита той.
Момчето стоеше, държейки разколебано торбата с монети. То се опита да му я върне между прътите на решетката. Браун отстъпи назад и вдигна ръцете си.
Не ставай глупак, каза той тихо. Какво ли не бих дал да имам такъв шанс на твоите години?
Когато Пети си отиде, Браун седна на сламата и погледна тънката метална чиния с боб и тортили. След известно време започна да яде. Навън отново валеше, чуваше се тропот на копита по калната улица и скоро се стъмни.
Те тръгнаха две нощи по-късно. Всеки от тях имаше сносно седло, пушка и одеяло и водеха муле, натоварено със сушена царевица, говеждо и фурми. Поеха нагоре по подгизналите хълмове и с първата светлина на деня Браун вдигна пушката и застреля момчето в тила. Конят подскочи напред, а момчето се прекатури назад, цялата предна стена на черепа му я нямаше и мозъкът му се виждаше. Браун спря коня си, слезе от него, върна си торбата с монети и взе ножа, пушката, барутника и палтото на момчето, отряза ушите му, наниза ги на своя скапуларий259, качи се на коня си и продължи. Товарното муле го последва, а след известно време това направи и конят на момчето.
Уебстър и Тоудвайн се върнаха в лагера в Юма без провизии и без мулетата, с които бяха тръгнали. Глантън взе петима души и потегли по здрач, оставяйки ферибота под разпореждането на съдията. Пристигнаха в Сан Диего посред нощта и бяха упътени до дома на алкалда. Същият отвори вратата по нощна риза и шапчица с пискюл, държейки пред себе си свещ. Глантън го бутна обратно в салона и изпрати мъжете към стаите в дъното на къщата, откъдето се чуха няколко глухи плесници и след това настъпи мълчание.
258
Вид алкохолна напитка, чието съдържание на алкохол варира между 29% и 60%. В приблизителен превод думата означава „огнена вода“. — Б.пр.
259
Вид религиозно огърлие, обикновено с две висулки, които се носят отпред на гърдите и отзад. — Б.пр.