Алкалдът, мъж прехвърлил шейсетте, се втурна на помощ на съпругата си, но беше повален с удар с цевта на пистолет. Той се изправи отново, държейки се за главата. Глантън го изтласка към една задна стая. Той имаше в ръката си въже, предварително вързано на клуп, завъртя алкалда, нахлузи примката на шията му и я стегна. Съпругата, която седеше на леглото, отново започна да пищи. Едното й око беше подуто и скоро щеше да е напълно затворено и сега един от новобранците я удари право в устата, при което тя падна сред разбърканите завивки и опита да предпази главата си с ръце. Глантън вдигна свещта високо и нареди на единия от новобранците да стъпи на раменете на другия. Покаченото горе момче протегна ръце и започна да опипва едната от гредите на тавана, докато намери пролука, през която прокара края на въжето и го пусна долу. Другите го хванаха и вдигнаха онемелия боричкащ се алкалд във въздуха. Те не бяха вързали ръцете му и той се опитваше като обезумял да стигне до въжето и да се повдигне, за да се спаси от задушаване; риташе с крака и се въртеше бавно под светлината на свещта.
Válgame Dios, изпъшка провесеният. Qué quiere?260
Искам си парите, отговори Глантън. Искам си парите, искам си мулетата и си искам Дейвид Браун.
Como? — изхриптя старецът.
Някой запали лампа.
Старата жена се надигна и видя първо сянката и след това тялото на мъжа си, който висеше от въжето, и запълзя по леглото към него.
Dígame261, каза, едва дишайки, алкалдът.
Някой протегна ръка да спре старицата, но Глантън му даде знак да не го прави и тя слезе, олюлявайки се, от леглото и подхвана краката на мъжа си в опит да го повдигне. Жената ридаеше и молеше за милост Глантън и Бог.
Глантън се приближи, за да може да вижда мъжа в лицето. Искам си парите, каза той. Парите, мулетата и мъжа, когото изпратих тук. El hombre que tiene usted. Mi compañero.262
No, no, изпъшка обесеният. Búscale.263 Тук няма никой. Къде е той?
Той не тук.
Да, тук е. В juzgado264.
Не, не. Madre de Jesús.265 Не тук. Той си отиде. Siete, ocho días.266
Къде e juzgado?
Como?
El juzgado. Dónde esta?267
Старицата посочи бързо с една ръка, притиснала лице в краката на мъжа си. Alla, каза тя. Allá.268
Двама мъже излязоха навън, единият държеше парчето свещ пред себе си, засланяйки пламъка с длан. Когато се върнаха, докладваха, че малката тъмница откъм гърба на постройката е празна.
Глантън се вгледа в алкалда. Старата жена видимо се олюляваше. До този момент въжето беше намотано набързо за една от колоните на леглото и сега Глантън го развърза, и алкалдът и жена му се строполиха на пода.
Те ги оставиха вързани и със запушени усти и отидоха да посетят бакалина. Три дни по-късно алкалдът, бакалинът и съпругата на алкалда бяха намерени да лежат вързани сред собствените си изпражнения в една изоставена колиба на брега на океана на осем мили южно от града. Бяха им оставили тава с вода, от която бяха пили като кучета и бяха вили към гърмящия прибой в това пусто място, докато накрая бяха онемели като камъни.
Глантън и хората му прекараха два дни и две нощи по улиците, пияни до безпаметство. Вечерта на втория ден сержантът, който командваше малкия американски гарнизон в града, се спречка с тях в пиянска свада и той и тримата мъже с него бяха пребити до несвяст, а оръжията им бяха отнети. Призори, когато войниците нахълтаха в странноприемницата, вътре нямаше никого.
Глантън се върна в Юма сам, а хората му се отправиха към златните полета да търсят злато. В тази осеяна с кости пустош той срещна окаяни пътници, които му казваха нещо високо, мъртъвци, издъхнали там, където бяха паднали, и клетници, които щяха да умрат, групи от хора, скупчени около някой последен фургон или каруца, крещейки дрезгаво на мулетата или воловете и ръчкайки ги с остени да продължат, сякаш караха в тези крехки конструкции на колела самия кивот, и тези животни щяха да умрат, и хората с тях, и сега те подвикваха към самотния конник, за да го предупредят за опасността при речния брод, но конникът яздеше срещу този поток от бегълци, стиснал неумолимо челюст, като приказен герой, тръгнал на среща с някакъв звяр на войната, чума или глад.
Когато пристигна в Юма, беше пиян. Зад него, вързани едно за друго, имаше две малки магарета, натоварени с уиски и сухари. Той седеше на коня си и гледаше надолу към реката, която беше пазителят на кръстопътищата по целия този свят, и кучето му се приближи към него и подуши крака му в стремето.
Младо мексиканско момиче се беше свило голо в сянката на една стена. Тя го гледаше, докато минаваше покрай нея, прикривайки гърдите си с ръце. Около шията й имаше нашийник от сурова кожа, беше прикована към дървен стълб и до нея имаше глинена купа с почернели парчета месо. Глантън върза магаретата за стълба и влезе в лагера с коня си.