Наоколо нямаше никого. Той се отправи надолу към пристана. Докато обхождаше реката с поглед, се появи докторът, притича надолу по брега, вкопчи се в крака на Глантън и започна да го умолява нещо, бръщолевейки безсмислици. Не се беше поглеждал от седмици и беше мръсен и разчорлен и дърпаше крачола на Глантън, сочейки към укрепленията на хълма. Онзи мъж, каза той. Онзи мъж.
Глантън измъкна ботуша си от стремето, отблъсна доктора с крак, обърна коня и потегли към хълма. Съдията стоеше на възвишението — силует, очертан на фона на вечерното слънце, като някакъв огромен лис архимандрит. Беше наметнат със свободно падаща мантия, под която беше гол. Чернокожият Джексън излезе от един от каменните бункери, облечен в подобно одеяние и застана до него. Глантън се отправи по билото на хълма обратно към своята квартира.
През цялата нощ над реката току отекваха изстрели, чуваше се смях и пиянски ругатни. Когато денят настъпи, никой не се появи. Салът си стоеше на кея до брега, а от другата страна на реката един мъж слезе към пристана, наду рог, почака и след това се върна обратно.
През целия ден салът се поклащаше бездейно. Вечерта пиянските оргии започнаха отново и писъците на младите момичета се понесоха над водата, достигайки до пилигримите, които се криеха в лагера си. Някой беше дал на идиота уиски, смесено със сарсапарила269, и това създание, което едва ходеше, бе започнало да танцува пред огъня с големи маймунски скокове, с много сериозен израз на лицето, премлясквайки с отпуснатите си влажни устни.
Призори чернокожият излезе на пристана, спря се там и започна да уринира в реката. Плашкоутът бе до брега, обърнат надолу по течението, с по няколко инча песъчлива вода между дъските. Той повдигна робата си и стъпи на седалката на гребеца, опитвайки се да запази равновесие. От наклона водата преля през борда към него. Негърът стоеше и се оглеждаше. Слънцето още не беше изгряло и над водата се стелеше тънка ивица мъгла. Надолу по течението няколко патици се появиха над върбите. Те закръжиха над водовъртежите, след това прелетяха през реката, издигнаха се, направиха завой и поеха обратно срещу течението. На дъното на плашкоута имаше малка монета. Може би някой от пасажерите я беше държал под езика си. Джексън се наведе да я вземе. После се изправи, избърса я от песъчинките, вдигна я високо да я разгледа и в този момент една дълга стрела от тръстика премина през горната част на корема му, падна далече в реката, потъна, сетне изплува на повърхността и се понесе, въртейки се, надолу по течението.
Той се завъртя рязко, при което дългата роба се усука около тялото му. С едната си ръка държеше раната, а с другата търсеше като обезумял оръжията, които не бяха там. Втора стрела профуча от лявата му страна и още две се забиха в гърдите и слабините му. Те бяха цели четири фута дълги и се повдигаха леко при неговите движения като някакви церемониални жезли; той стисна бедрото си там, където тъмната артериална кръв шуртеше покрай стрелата, направи крачка към брега и падна странично в реката.
Водата беше плитка и чернокожият се движеше немощно в опит да стъпи на дъното, когато първият индианец юма скочи на борда на плашкоута. Напълно гол, с коса, боядисана в оранжево, и черно лице, през което точно по средата минаваше тъмночервена ивица от линията на косата до брадичката. Той тропна два пъти с крака върху дъските като някакъв безумен магьосник в атавистична драма, пресегна се, сграбчи робата на чернокожия, който лежеше в червенеещата вода, повдигна го и смаза главата му с бойната си тояга.
Те се катереха по хълма към укрепленията, където американците спяха на земята, и някои бяха на коне, а други пеш, всички бяха въоръжени с лъкове и тояги, лицата им бяха черни или бледи от боята, а косите им бяха замазани с кал. Най-напред влязоха в квартирата на Линкълн. Когато излязоха оттам няколко минути по-късно, един от тях носеше за косата окървавената глава на доктора, а други влачеха след себе си кучето му с вързана муцуна, то подскачаше и се мяташе по сухата глинеста пътека. Нахълтаха в шатра от върбови колове и платнище и убиха един след друг Гън, Уилсън и Хендерсън Смит, докато се надигаха пияни от земята. Диваците се движеха в пълно мълчание между тези недодялани ниски стени, проблясвайки заради боята, маста и кръвта сред ивиците светлина там, където изгрялото слънце вече докосваше по-високите места.
269
Многогодишно растение с бодливо стебло и лечебни свойства, срещащо се в Мексико и Централна Америка. — Б.пр.