След това се спусна по склона на високия хребет, мина отново през гробището от кости, воден от вързания на каишка идиот, докато фигурите на двамата станаха блещукащи и нереални във вълните на зноя и сетне изчезнаха напълно.
Те щяха да умрат, ако индианците не ги бяха намерили. През цялата първа част на нощта държаха Сириус от лявата им страна на югозападния хоризонт, съзвездието Кит пресичаше празнотата, а Орион и Бетелгейзе се въртяха над главите им. Спаха свити на кълбо, треперещи в мрака на равнините и когато се събудиха, небето беше напълно променено и звездите, по които се бяха водили, вече ги нямаше, сякаш бяха спали цели годишни сезони. В червеникаво-кафявата зора те видяха полуголите диваци, наредени в редица, на едно възвишение на север. Пътниците станаха и продължиха и сенките им бяха толкова дълги и тесни, че движенията на тънките им крайници създаваха илюзията за някаква мнима потайност. Планините на запад срещу зората бяха избледнели и се губеха от поглед. Индианците се придвижваха по пясъчния хребет. След известно време бившият свещеник седна и хлапето застана над него с револвера, а диваците се спуснаха от дюните и поеха през равнината, ту спирайки, ту тръгвайки отново, като някакви изрисувани зли духове.
Те бяха диегеньо, въоръжени с къси лъкове. Приближиха се към пътниците, коленичиха и им дадоха вода от кратуна. Бяха виждали такива пилигрими и преди, измъчвани от още по-големи страдания. Изкарваха си прехраната от тази земя с отчаяни усилия и знаеха, че нищо друго освен жестоко преследване не би довело някого тук в такова окаяно състояние и затова всеки ден чакаха това нещо да се изтръгне от своята страховита инкубация в къщата на слънцето и да се зададе откъм източните предели на света. И независимо дали това бяха армии, чума, мор или нещо друго, напълно невъобразимо, те го очакваха със странна невъзмутимост.
Отведоха бегълците в лагера си в Сан Фелипе: сбор от примитивни колиби, направени от тръстика, даващи подслон на мръсни злочести създания, облечени предимно в памучните ризи на аргонавтите, които бяха минали оттук — ризи и нищо друго. Донесоха им топла яхния от гущери и дребни мишки в пръстени купи и нещо като пиноли273, приготвено от сушени счукани скакалци, и ги гледаха как ядат с много сериозен израз на лицата.
Един от индианците протегна ръка, докосвайки дръжката на пистолета, затъкнат в колана на хлапето, и я отдръпна отново. Pistola, каза той.
Хлапето ядеше.
Диваците закимаха.
Quiero mirar su pistola274, каза индианецът.
Хлапето не отговори. Когато онзи протегна ръка към пистолета, то я пресрещна и я бутна настрани. След кратка пауза индианецът пак протегна ръка и хлапето отново я отблъсна.
Мъжът се ухили и се пресегна за трети път. Хлапето остави купата между краката си, извади пистолета, запъна ударника и долепи дулото до челото на индианеца.
Те седяха неподвижно. Останалите гледаха. Малко по-късно хлапето свали пистолета, отпусна ударника, пъхна го зад колана си, взе отново купата си и продължи да яде. Мъжът махна към пистолета и заговори на приятелите си, а те кимнаха и продължиха да седят както преди.
Qué pasó con ustedes?275
Хлапето наблюдаваше мъжа над ръба на купата с тъмните си пусти очи.
Индианецът отклони поглед към бившия свещеник.
Qué pasó con ustedes?
Бившият свещеник, с неговия черен и вкоравен шал, се обърна с цялото си тяло към мъжа, който го беше заговорил. Сетне погледна хлапето. То ядеше с пръсти, облизваше ги и се бършеше в мръсния крачол на панталоните си.
Las Yumas, отговори Тобин.
Те хлъцнаха и зацъкаха с език.
Son muy malos276, каза говорещият.
Claro.277
No tiene compañeros?278
Хлапето и бившият свещеник се спогледаха един друг.
Si, рече хлапето. Muchos. То махна с ръка на изток. Llegaran. Muchos compañeros.279
Индианците посрещнаха тази новина с безизразни лица. Една жена им донесе още пиноли, но те не бяха яли твърде дълго, за да имат апетит и затова махнаха с ръка, че не искат повече.
Следобеда се изкъпаха в потока и спаха на земята. Когато се събудиха, се оказа, че ги наблюдават група голи деца и няколко кучета. Минавайки през лагера, видяха индианците да седят на ръба на една скала, гледайки неуморно на изток в очакване на онова, което щеше да се зададе оттам, каквото и да беше то. Никой не им спомена нищо за съдията, а и те не попитаха. Кучетата и децата ги изпратиха извън лагера и те поеха по пътеката към ниските възвишения, където слънцето вече залязваше на запад.
Стигнаха ранчото на Уорнър280 късно на следващия ден и се освежиха в горещите серни извори там. Наоколо нямаше никого. Те продължиха нататък. Земите на изток бяха хълмисти и покрити с трева, а отвъд тях бяха планините, които се простираха чак до крайбрежието. Тази нощ спаха между кедри-джуджета, а на сутринта тревата беше замръзнала и те чуха воя на вятъра в нея, чуха и писъците на птиците, които звучаха като заклинание, отправено към навъсените брегове на пустотата, от която бяха възлезли.
273
Вид ястие, водещо произхода си още от ацтеките, което обикновено се приготвя от царевично брашно. — Б.пр.
280
Известна крайпътна станция в района, създадена от американеца Джон Уорнър, който през 1844 г. приема мексиканско гражданство и получава безвъзмездно земите около ранчото. — Б.пр.