През целия ден се изкачваха през планински район, обрасъл с дървета юка и опасан от голи гранитни върхове. Вечерта видяха орли да прелитат през прохода пред тях, а също и тромавите фигури на мечки, които пасяха като добитък по тревистите тераси в тази висока пустош. Скалните издатини откъм подветрената страна бяха заснежени, а през нощта заваля лек сняг. Призори, докато зъзнеха, треперещи, в студа, над планинските склонове се носеха ивици мъгла, а в пресния сняг се виждаха следи от мечки, които бяха слезли долу, усетили миризмата им малко преди изгрев-слънце.
Този ден нямаше слънце, а само една бледнина в мъглата, земята наоколо беше бяла от скреж, а шубраците приличаха на свои полярни изомери. Диви овни бродеха като духове нагоре по планинските дерета и вятърът разнасяше студени и сиви снежни талази — димен район на бурни изпарения, носещи се през клисурата, сякаш целият свят горе беше обхванат от пламъци. Те разговаряха все по-малко помежду си, докато накрая съвсем се умълчаха, както често се случва с пътници, наближаващи края на своето пътуване. Пиеха вода от студените планински потоци и промиваха раните си, а при един извор убиха кошута, ядоха каквото можаха и опушиха тънки парчета месо за из път. Не забелязаха повече мечки, но видяха признаци за тяхната близост и се изкачиха нагоре по склоновете на цяла миля от обиталищата им, преди да си направят лагер за през нощта. На сутринта пресякоха терен с гръмотевични камъни281, струпани на купчини в пустошта като вкаменените яйца на някакви праисторически птици, гнездящи на земята. Вървяха покрай линията на сянката, хвърляна от планините, държейки се откъм слънчевата страна заради топлината, а следобеда за първи път видяха морето, далече долу под тях, синьо и тихо под облаците.
Пътеката вървеше надолу между ниските хълмове и след това тръгваше нагоре по пътя на фургоните, където се виждаха следи от приплъзнали се колелета и белези от железни обръчи по камъните, и морето долу притъмня до черно, и слънцето се спусна, и цялата земята стана синя и студена. Спаха, потръпвайки, под скална издатина, обрасла с дървета, сред писъците на сови и уханието на хвойна, докато звездите се рояха в бездънната нощ.
Вечерта на следващия ден влязоха в Сан Диего. Бившият свещеник тръгна да търси доктор, а хлапето се залута по голите кални улици, покрай редици от къщи, направени от кожи, и след това по чакълестия морски бряг.
Отпуснати дипли от кехлибарени водорасли лежаха на еластична купчина по линията на прилива. Мъртъв тюлен. Отвъд вътрешния залив част от риф, описващ тънка линия, като нещо потънало, над което морето сега забиваше зъби. Хлапето седна на пясъка, съзерцавайки слънцето върху очуканото лице на океана. Някъде там острови от облаци в едно друго розово-оранжево море. Силуети на морски птици. Долу ехтеше глухият грохот на прибоя. Малко по-нататък някакъв кон стоеше загледан в тъмнеещите води, а едно младо жребче подскачаше, втурваше се нанякъде и после се връщаше.
Хлапето седеше, наблюдавайки как слънцето потъва, свистейки, сред талазите. Прибоят гърмеше в тъмнината, морето повдигаше черната си кожа към звездната светлина с купове от въглени и дългите бледи пенести вълни изплуваха от нощта и се разбиваха на брега.
То стана и се обърна към светлините на града. Приливните локви бяха ярки като тигели, пълни с разтопен метал сред тъмните скали, където фосфоресциращите раци пълзяха нанякъде назад. Конят не беше помръднал. Корабна светлина премигна сред вълните. Жребчето стоеше до коня с наведена глава, а конят гледаше някъде натам отвъд човешкото знание, където звездите се давеха и китовете носеха огромните си души сред черното безбрежно море.
XXII
281
Става дума за всякакъв вид камъни с метеоритен произход или древни артефакти, като например върхове на копия от неолита, за които се вярвало, че са дошли от небето като мълнии. — Б.пр.