С настъпването на нощта един човек се надигна сред пресните трупове и се измъкна под лунната светлина. Земята, където бе лежало, бе прогизнала от кръвта и изпразнените пикочни мехури на животните и хлапето тръгна, омазано и вонящо, като някакво зловонно въплъщение на самата война. Диваците се бяха преместили по-нависоко и то виждаше светлината от огньовете им, на които печаха мулета, и чуваше странните им тъжни напеви. Пробиваше си път между бледите разчленени трупове, между проснатите коне със стърчащи крака и се ориентираше по звездите, напредвайки пешком на юг. Нощта приемаше хиляди форми сред шубраците и докато вървеше, хлапето не вдигаше поглед от земята. Сянката му лъкатушеше в мрака на пустинята под светлината на звездите и намаляващата луна и от всички околни хребети се чуваше воят на вълци, които се движеха на север към клането. Вървя цяла нощ и все още виждаше светлината на огньовете.
С настъпването на деня тръгна към някакви скални формирования на около миля в долината. Катереше се по разпилените наоколо прекатурени каменни блокове, когато чу да го вика някакъв глас от безкрайната равнина. Огледа се, но не видя никого. Когато гласът се обади отново, се обърна и седна да си почине, и скоро забеляза нещо да се движи по склона — парцалива човешка фигура, която пълзеше към него по сипея. Избираше си пътя предпазливо и постоянно поглеждаше назад. Хлапето видя, че нищо не я следва.
На раменете си човекът имаше одеяло, ризата му без ръкави беше разпрана и тъмна от кръв, а в едната си ръка държеше пушка, която притискаше до гърдите си. Името му беше Спроул.
Той бе един от осмината оцелели. Конят му, улучен от няколко стрели, беше рухнал под него през нощта, а останалите, в това число и капитанът, го бяха изоставили, продължавайки нататък.
Те седяха един до друг сред скалите и гледаха как по-долу в равнината денят постепенно нараства.
Нищо ли не можа да спасиш от провизиите си? — попита Спроул.
Хлапето се изплю и поклати глава. После погледна към Спроул.
Тежко ли е пострадала ръката ти?
Мъжът я притисна до себе си.
Можеше да бъде и по-зле.
Те седяха и гледаха в далечината към пясъците, скалите и вятъра.
Какви бяха тези индианци?
Спроул се закашля дълбоко в юмрука си и прибра окървавената си ръка още по-плътно до себе си. Проклет да бъда, ако те не са предупреждение за християните, каза той.
Останаха да лежат в сянката на една скала чак до след пладне, изравяйки си с пръсти място за спане в сивата вулканична пепел, а следобеда тръгнаха през равнината, следвайки бойната пътека, а фигурите им изглеждаха съвсем малки, докато се движеха бавно сред необятността на пейзажа.
Привечер отново се заизкачваха към скалите и Спроул посочи към някакво тъмно петно под един гол зъбер. Приличаше на някогашно огнище. Хлапето заслони очите си с ръка. Криволичещите стени на каньона трептяха в маранята като гънките на драперия.
Би могло да е просмукваща се вода, каза Спроул.
Много е далече.
Е, ако виждаш някъде по-наблизо вода, да вървим натам.
Хлапето само го погледна и после тръгнаха.
Мястото се намираше високо в една клисура и пътят им минаваше през отломки от паднали скали, вулканична шлака и мъртвешки на вид растения, подобни на щикове. Ниски, черни и маслиненозелени шубраци, изсъхнали под слънцето. Вървяха, препъвайки се, по напуканото дъно на пресъхнало речно корито. Спряха се да починат и продължиха.
Изворът беше високо горе между шкарпите, подземна вода, която се стичаше капка по капка по хлъзгавата черна скала, мимулусите49 и отровните ками50, оформящи малка, опасна градина. Водата, която достигаше до дъното на каньона, беше само тънка струйка и те един след друг се наведоха, притискайки устни до камъка, като поклонници пред олтар.
Прекараха нощта в плитка пещера над това място — стара мощехранителница, чийто каменен под беше покрит с фрагменти от кварц и чакъл, нанизи от черупки, излъскани кости и въглени от древни огньове. Поделиха си одеялото в студената нощ, а Спроул кашляше тихо в тъмното; от време на време ставаха и слизаха долу да пият вода от камъка. Потеглиха преди изгрев-слънце и зората ги завари отново в равнината.
Вървяха по отъпканата от диваците земя и следобеда се натъкнаха на паднало муле — пронизано от копия и оставено да умре, а след това на още едно. Пътят между скалите ставаше все по-тесен и след известно време видяха храст, от който висяха мъртви бебета.
50
Вид многогодишно растение, разпространено в Северна Америка, което лесно може да се сбърка с ядивните ками. — Б.пр.