Там имаше панаир. Пътуващо шоу за церове, примитивен цирк. Минаха покрай здрави кафези от върбови клони, натъпкани с пепелянки, големи жълтозелени змии от някаква по-южна географска ширина или петнисти гущери, от чиито черни усти капеше отрова. Мършав прокажен старец вадеше тении с шепи от стъклен буркан и тръбеше на висок глас как могат да бъдат лекувани. Хлапето и конвоят му бяха притискани грубо от аптекари, амбулантни търговци и просяци, докато най-накрая стигнаха до едно дървено магаре, на което стоеше стъклена дамаджана, пълна с чист мескал. В този съд, с развята коса, бледо лице и очи, извърнати нагоре, плуваше човешка глава.
Те го изтикаха напред с викове и жестикулации, крещейки: „Mire, mire“59. Хлапето се спря пред дамаджаната и те му дадоха време да я разгледа, разклащайки я леко, така че главата да се озове срещу лицето му. Това беше капитан Уайт, доскоро във война с езичниците. Момчето се вторачи в удавените незрящи очи на стария си командир. После изгледа селяните и войниците, които не сваляха поглед от него, изплю се и избърса устата си. Той не ми е роднина, рече хлапето.
Пъхнаха го в старо каменно ограждение за добитък заедно с още трима дрипави бегълци от експедицията. Те седяха и примигваха тъпо срещу стената или се разхождаха в периметъра сред засъхналите следи от копита на мулета и коне, или повръщаха и ходеха по голяма нужна под дюдюканията на децата, накачулени върху стените.
Хлапето седеше до едно мършаво момче от Джорджия.
Чувствам се като пребито куче, рече момчето. Първо се страхувах, че ще умра, а после, че няма да умра.
Видях един ездач на коня на капитана в пустошта, каза му хлапето.
Да, отвърна хлапакът от Джорджия. Те убиха и него, и Кларк, и още едно момче, на което така и не научих името. Пристигнахме в града и още на следващия ден ни хвърлиха в calabozo60 и по едно време гледам същият този кучи син сред войниците и караула — смее се, пие и играе на карти с техния jefe61, за да видят на кой ще се паднат конят и пистолетите на капитана. Предполагам, че си видял главата на капитана?
Видях я.
Това е най-ужасното нещо, което съм зървал през живота си.
Някой трябваше да тикне главата му в саламура по-рано. А право да си кажа, и моята някой трябваше да маринова. За това, че се хванах с такъв глупак.
С напредването на деня те се преместваха от стена на стена, криейки се от слънцето. Момчето от Джорджия му разказа за другарите си, чиито студени мъртви тела били изложени на показ върху сергии на пазара. Обезглавеното тяло на капитана пък било наполовина изядено от свинете. Момчето протегна единия си крак, издълбавайки с петата си малка ямка в прахта.
Готвят се да ни изпратят в Чиуауа, каза момчето.
Откъде знаеш?
Така казват. Аз не знам нищо.
Кой казва така?
Ей оня, Шипман. Той говори малко езика.
Хлапето погледна мъжа, за когото ставаше дума. Сетне поклати глава и се изплю сухо.
През целия ден малки момчета се катереха по стените, наблюдаваха ги на смени, сочеха ги и бръщолевеха. Ходеха по стените и се опитваха да пикаят върху спящите на сянка, но пленниците стояха нащрек. Някои от тях в началото ги замеряха с камъни, но хлапето взе един с големината на яйце и свали с него едно от децата без никакъв друг звук, освен глухото тупване от другата страна на стената.
И ти я свърши една, каза момчето от Джорджия.
Хлапето го погледна.
Сега ще дойдат тук с камшици и не знам си какво.
Хлапето се изплю. Никой няма да дойде с никакви камшици.
И действително не се появи никой. Една жена им донесе купи с боб и изгорели тортили върху чиния от недоизпечена глина. Тя изглеждаше измъчена, но им се усмихна и извади изпод шала си сладките, които бе скрила там, а на дъното на купите им имаше парчета месо, които бяха от собствената й трапеза.
Три дни по-късно, качени на дребнички изранени мулета, те потеглиха към столицата62, както беше предсказано.
Яздиха пет дни през планината и пустинята, през прашни пуебла, където местните хора се извръщаха да ги видят. Бяха им раздали одеяла и вечерите, когато седяха край откритите лагерни огньове, мършави и обгорели от слънцето, наметнати с дрипавите си завивки, те приличаха на най-преданите Божии слуги. Никой от войниците не говореше английски и те даваха своите нареждания с жестове и сумтене. Бяха зле въоръжени и много се страхуваха от индианците. Свиваха си тютюна в листа от царевица и седяха край огъня, заслушани в нощта. Разговорите им, когато говореха за нещо, бяха за вещици и други още по-страшни неща и непрестанно се ослушваха в тъмнината, за да различат глас или крясък сред звуците в нощта, принадлежащи на звяр не от този свят.