La gente dice que el coyote es un brujo. Muchas veces el brujo es un coyote.
Y los indios también. Muchas veces llaman corno los coyotes.
Y qué es eso?
Nada.
Un tecolote. Nada mas.
Quizas.63
Когато яздеха през един пролом в планината и видяха града под тях, командирът на експедицията вдигна ръка да спрат и каза нещо на мъжа зад себе си, а той на свой ред слезе от коня, извади от дисагите си връзка с ремъци от сурова кожа, приближи се към пленниците и им показа с жестове как да кръстосат китките си и да ги протегнат напред, използвайки за целта собствените си ръце. После върза ръцете на всички и продължиха.
Влязоха в града сред купчини боклуци, нахвърляни от двете страни на пътя, и тръгнаха по калдъръмените улици, карани като добитък. Зад гърба им се чуваха викове, а войниците, както подобаваше, се усмихваха на поднесените им цветя и чаши, водейки парцаливите авантюристи през площада, където във фонтана се плискаше вода, а градските безделници отдъхваха на столове от бял порфир до двореца на губернатора и катедралата, където покрай прашните антаблемани64 и в нишите на дяланата фасада клечаха лешояди до фигурите на Христос и апостолите; птиците носеха своето тъмно одеяние с някакво странно благоволение, докато край тях пърпореха изсъхналите скалпове на избити индианци, нанизани на връв; дългите им черни коси се полюшваха като влакната на някакви морски твари, а одраните сухи кожи потракваха при съприкосновението си с камъка.
Минаха покрай старци, протегнали грозните си ръце край църковната врата за подаяние, осакатени просяци с тъжни очи в дрипи и деца, които спяха под сенките, докато мухите лазеха по лишените им от сънища лица. Потъмнели медни монети в дървени паници, съсухрените очи на слепците. Писари седяха свити по стъпалата с техните пера, мастилници и купи с пясък, прокажени, стенещи по улицата, кучета с опадала козина, като че ли направени само от кости, продавачи на тамале65 и старици с помръкнали изтерзани лица, клечащи в канавките край огньове от дървени въглища, където цвърчаха полуизгорели мръвки от анонимно животно. По улиците бродеха невръстни сираци, подобни на сърдити джуджета. Идиоти и пияници с потекли лиги вършееха с ръце по пазарищата на метрополията. Пленниците минаха покрай касапски сергии, миришещи на восък, от които висяха животински вътрешности, почернели от мухи; по рафтовете бяха изложени късове червено месо, вече потъмняло с напредването на деня, и съвършено голите одрани черепи на крави и овце с техните помътнели, сини, безумно изцъклени очи; вкочанените тела на елени, диви свине, патици, пъдпъдъци, папагали и всякакъв друг вид дивеч бяха окачени на куки надолу с главата.
Накараха арестантите да слязат от конете и ги поведоха през тълпата надолу по стари каменни стъпала, през дървен праг, изтънял като сапун, а сетне през една желязна врата, за да се озоват в хладен каменен зимник, превърнат отдавна в затвор, и да заемат местата си сред духовете на някогашни мъченици и патриоти, след което вратата изщрака зад гърба им.
Когато очите им свикнаха с тъмнината, различиха фигурите, свити до стената. Те се размърдаха в постелите си от сено като разтревожени в гнездата си мишки. Леко хъркане. Навън — трополене на каруца и глухото потракване на копита по калдъръмената улица, а през камъните приглушеният звън на чукове в ковашка работилница в друга част на тъмницата. Хлапето се огледа. Тук-там по каменния под се виждаха късчета от фитили сред локви от мръсна лой и нишки от засъхнали храчки по стените. Няколко имена бяха надраскани с остър предмет там, където падаше светлината отвън. Момчето приклекна и разтърка очи. Един мъж по бельо пристъпи към кофата в средата на стаята, спря и започна да пикае. После се обърна и тръгна към хлапето. Беше висок и косата му стигаше до раменете. Той мина, влачейки краката си, през сламата и погледна надолу към него. Не ме позна, нали? — рече мъжът.
Хлапето се изплю и го погледна с присвити очи. Познах те, каза то. Мога да позная кожата ти и в щавачница.
63
Хората казват, че койотът е магьосник. Често вещицата е койот. И индианците също. Те често вият като койоти.
А това какво е?
Нищо.
Бухал. Нищо повече.
Може би (исп.). — Б.пр.
65
Традиционно мексиканско ястие от царевично брашно, завито в царевични листа. В тамалето може да бъде добавено месо, сирене или зеленчуци. — Б.пр.