Мексиканците имаха достатъчно смелост, каза ветеранът, но не знаеха как да се бият. Бяха непоклатими. Чували сте истории за това как са били намирани приковани за дулата на оръдията им, но ако това е вярно, аз не съм го виждал. Взехме барут от собствените им оръдия. И взривихме градската порта. Хората вътре изглеждаха като одрани плъхове. Най-белите мексиканци, които някога съм виждал. Проснаха се на земята, започнаха да ни целуват краката и такива ми ти работи. Старият Бил ги пусна всички на свобода. По дяволите, той просто не знаеше какво ще последва. Само им каза да не крадат нищо. Но те, разбира се, крадяха всичко каквото успееха да докопат. Заповяда двама от тях да бъдат бичувани и те и двамата умряха от това, но още на следващия ден една шайка избяга с няколко мулета и Бил, без да се церемони много, обеси глупаците. Та и те също хвърлиха петалата. Но никога не съм си представял, че самият аз ще се озова един ден тук.
Те седяха с кръстосани крака под светлината на една свещ и ядяха от глинени купи с пръсти. Хлапето вдигна глава, ръчвайки нещо в купата си.
Какво е това? — попита то.
Това е отлично месо от бик, синко. От коридата. Такова получаваме само в неделя вечер.
По-добре дъвчи, за да имаш сили.
Хлапето продължи да дъвче. И докато дъвчеше, им разказа за сблъсъка с команчите, а те дъвчеха, слушаха го и кимаха с глава.
Радвам се, че съм пропуснал този танц, рече ветеранът. Те са жестоки кучи синове. Познавах едно момче от Лано, близо до холандската колония. Хванали го те и му взели коня и всичко каквото имал. Пуснали го да върви пеш. Той пристигна във Фредериксбърг шест дни по-късно, пълзейки на четири крака, чисто гол, както майка го е родила, и знаете ли какво му сторили. Изрязали месото от стъпалата му.
Тоудвайн поклати глава и посочи ветерана.
Гранират ги знае тези, каза той на хлапето. Бил се е с тях. Нали, Грани?
Ветеранът махна с ръка. Застрелях неколцина от тях, докато крадяха коне, но това е всичко. Долу, близо до Салтильо. Там имаше една пещера, в която бяха погребани липани. Трябва да са били хиляди индианци. С най-хубавите им дрехи, одеяла и всичко останало. С лъковете и ножовете им. Нанизи и огърлици. Мексиканците отнесоха всичко. Съблякоха ги голи. Взеха всичко до шушка. Та даже и цели индианци, които закараха в домовете си и ги сложиха по ъглите, натъкмени в костюмите им, но те започнаха да се разпадат, когато ги изкараха от пещерния въздух, и се наложи да ги изхвърлят. Последно там влязоха някакви американци, които скалпираха каквото беше останало от тях и се опитаха да продадат скалповете в Дуранго. Не знам дали имаха късмет в това. Мисля си, че някои от тези индианци трябва да са били мъртви от сто години.
Тоудвайн обираше мазнината от купата си със сгъната тортила. Той погледна хлапето с присвити очи под светлината на свещта. Какво според теб можем да получим за зъбите на Пиринчените зъби? — попита той.
Те видяха парцаливи аргонавти от щатите, които караха мулета по улиците, пътувайки на юг през планините към крайбрежието. Златотърсачи. Странстващи дегенерати, процеждащи се на запад като някаква хелиотропична71 напаст. Те кимаха и заговаряха арестантите, хвърляйки тютюн и монети на улицата до тях.
Видяха чернооки момичета с изрисувани лица, които пушеха малки пури, вървейки под ръка и гледайки ги безсрамно. Видяха самия губернатор, изпънат и официален, да изтрополява през двойната врата на двореца си с едноместната си двуколка с прозорци с копринени перденца, а един ден зърнаха шайка свирепи на вид, полупияни мъже, яздещи неподковани индиански мустанги, брадясали, диви, облечени в животински кожи, съшити със сухожилия, и въоръжени с всевъзможни оръжия: огромни тежки револвери, боуи ножове с размера на малки мечове и къси двуцевки, в които можеш да пъхнеш пръста си; сбруята на конете им беше изработена от човешка кожа, юздите, изплетени от човешка коса и украсени с човешки зъби; ездачите носеха презраменници или огърлици от изсъхнали почернели човешки уши, конете им имаха безумна искра в очите и зъбите им бяха оголени като на бесни кучета, а наред с тези обесници имаше и неколцина полуголи диваци, които се въртяха на седлата си — опасни, отблъскващи, брутални, като пришълци от някакъв езически край, където те и други като тях се хранеха с човешка плът.