Най-отпред, огромен и с детски израз на голото си лице, яздеше съдията. Бузите му бяха румени и той се усмихваше и се кланяше на дамите, сваляйки мръсната си шапка. Грамадният купол на главата му, когато бъдеше оголена, бе толкова ослепително бял и гладък, че изглеждаше като боядисан. Той и вонящата орда с него минаха по стъписаните улици и спряха пред двореца на губернатора, където водачът им, дребничък мъж с черна коса, поиска да бъдат допуснати, изритвайки дъбовата порта с ботуша си. Вратата бе веднага отворена и те влязоха вътре на конете си, след което вратата отново се затвори.
Господа, каза Тоудвайн, гарантирам ви, че знам много добре какво предстои да се случи.
На другия ден съдията, в компанията на останалите, стоеше на улицата и се поклащаше върху токовете си. Той носеше чифт хубави ботуши от ярешка кожа и изучаваше арестантите, които стояха на колене в канавката и изтребваха мръсотията с голи ръце. Хлапето наблюдаваше съдията. Когато погледът на съдията се спря на него, той извади пурата измежду зъбите си и се усмихна. Или може би се усмихна. След това върна пурата отново между зъбите си.
Същата нощ Тоудвайн ги събра и свити до стената, те заговориха шепнешком.
Името му е Глантън, рече Тоудвайн. Той има договор с губернатор Триас. Ще му плащат по сто долара за скалп и хиляда за главата на Гомес. Казах му, че сме трима. Господа, скоро ще излезем от тази смрадлива дупка.
Но ние нямаме никаква екипировка.
Глантън знае това. Той каза, че ще вземе всеки, който го бива, и ще задели за него от общите дялове. Затова не казвайте, че не сте опитни главорези на индианци, защото аз му гарантирах, че ние сме трима от най-добрите.
Три дена по-късно те яздеха в колона по един по улиците с губернатора и неговия антураж — губернаторът на светлосив жребец и убийците на техните дребнички мустанги, усмихнати и кланящи се на тълпата; красивите чернооки момичета им хвърляха цветя от прозорците, някои им изпращаха въздушни целувки, дечурлига тичаха покрай колоната, старци размахваха шапките си и викаха ура. Тоудвайн, хлапето и ветеранът яздеха най-подир, като краката на ветерана бяха пъхнати в тападерос72, които стигаха почти до земята, толкова дълги бяха краката му и толкова къси тези на коня. Спряха се за кратко в края на града близо до стария акведукт, където губернаторът им даде непринудено благословията си, пи за тяхно здраве и за сполуката им и те поеха по пътя към вътрешността на страната.
VII
В този отряд яздеха двама мъже на име Джексън — единият бял, другият черен. Първото име и на двамата беше Джон. Те таяха ненавист един към друг и докато яздеха под голите планини, белият понякога се изравняваше с другия и се криеше в сянката му, доколкото имаше някаква сянка, шепнейки му нещо. В такива случаи черният спираше или пришпорваше рязко коня си, за да се отърве от него. Като че ли белият мъж оскверняваше неговата личност. Като че ли се бе натъкнал на някакъв скрит ритуал в тъмната му кръв или тъмната му душа, чието олицетворение беше сянката му върху скалистата земя и криейки се в нея, сякаш се опитваше да застраши самия човек. Белият се смееше и му говореше нещо монотонно, което звучеше почти като любовно обяснение. Всички ги наблюдаваха с интерес, за да видят какво ще се случи, но никой не се опита да ги помири и когато Глантън от време на време хвърляше поглед назад към колоната, той като че ли просто отбелязваше тяхното присъствие и продължаваше нататък.
По-рано сутринта отрядът се събра в двора на къща в покрайнините на града. Двама мъже извадиха от една товарна кола оръжеен сандък с надписи от арсенала на Батън Руж и един пруски евреин на име Шпайер откърти капака с шило и обущарски чук и подаде на съдията плосък пакет, увит в кафява амбалажна хартия, полупрозрачна от грес, като хартия, в която са били опаковани сладки. Глантън отвори пакета и остави хартията да падне на земята. В ръката си държеше патентован дългоцевен револвер модел „Колт“. Това беше огромно оръжие, предназначено за драгуни, което стреляше с патрони за карабина, и когато дългите му цилиндри бяха заредени, тежината му достигаше почти пет фунта. Коничният куршум от половин унция на тези револвери пробиваше шестинчова дъска от твърда дървесина и в сандъка имаше четири дузини от тях. Докато Шпайер вадеше матрици за отливане на куршуми, барутници и разни други инструменти, съдия Холдън разопакова още един пистолет. Мъжете се скупчиха около него. Глантън избърса цевта и патронниците на оръжието и взе една барутница от Шпайер.
72
Tapadero (исп.) — вид мексиканско стреме, подобно на чехъл или обувка; tapaderos — мн.ч. — Б.пр.
73
Колтът „Уитнивил“ е усъвършенстван модел на драгунския колт „Уокър“, създаден от американския оръжейник Самюел Колт. — Б.пр.
74
Индиански народ, обитавал обширни територии по източното крайбрежие на Северна Америка, на чието име е кръстен американският щат Делауеър. — Б.пр.
76
Изопачен вариант на латинския израз Hicce est doctus — „Ето един мъдър/учен човек“. Фразата Hiccius Doccius се използвала за оповестяването на номер на жонгльор, подобно на „фокус-бокус“ или „абракадабра“. — Б.пр.