Тоудвайн се беше заговорил с един беглец от Земята на Ван Димен на име Баткет, дошъл на запад след успешно бягство от затвора. Родом беше от Уелс и имаше само три пръста на дясната ръка и няколко зъба в устата. Може би той бе видял в Тоудвайн брат по съдба — безух, дамгосан престъпник, избрал от живота същото, което и той — и затова предложи да се обзаложат кой от двамата Джексън ще убие първи другия.
Не ги познавам тези момчета, рече Тоудвайн.
Но какво мислиш все пак?
Тоудвайн се изплю спокойно настрани и погледна мъжа. Не бих искал да се обзалагам, каза той.
Май не си падаш много по хазарта?
Зависи от хазарта.
Черният ще убие белия. Ти на кого залагаш?
Тоудвайн го погледна. Огърлицата от човешки уши, която той носеше, приличаше на връзка сушени черни смокини. Беше едър и грубоват на вид, единият му клепач бе леко прихлупен там, където неизвестен нож бе прерязал малките мускулчета. Екипировката му беше от най-разнородно естество — някои от нещата бяха добри, а други не струваха. Ботушите му бяха прилични и имаше хубава пушка, обкована с германско сребро, но самата тя бе пъхната в горната част на отрязан ботуш. Ризата му беше дрипава, а шапката гранива и воняща.
Ти не си преследвал туземци преди, отбеляза Баткет. Кой казва така?
И сам зная.
Тоудвайн не отговори.
Скоро ще установиш, че са доста пъргави.
Така чувам.
Човекът от Земята на Ван Димен се усмихна. Много неща се промениха, каза той. Когато за първи път дойдох в тази страна, диваците от Сан Саба почти не бяха виждали бели хора. Те дойдоха в нашия лагер и ние поделихме с тях храната си, а те не можеха да свалят поглед от ножовете ни. На другия ден докараха цяло стадо коне да търгуват. Ние не знаехме какво искат. Те си имаха свои собствени ножове. Но не щеш ли, оказа се, че никога преди не са виждали насечени кости в яхния.
Тоудвайн хвърли поглед към челото на мъжа, но шапката му беше нахлупена почти до ушите. Вандименецът се усмихна и повдигна леко шапката си с палец. Лентата й се беше отпечатала върху челото му като червена ивица, но с изключение на нея други белези нямаше. Единствено от вътрешната страна на ръката му беше татуирано число, което Тоудвайн щеше да види в една баня в Чиуауа и после още веднъж през есента на същата година, когато щеше да свали тялото на Баткет, провесено от един клон за петите в пустошта на Примерия Алта.
Те яздеха през шубраци от кактуси чоя и нопал, недоразвита гора от бодливи растения, минаха през една каменна клисура в планината и сетне се спуснаха надолу по билото, покрито с разцъфтял пелин и алое. Прекосиха широка равнина, обрасла с кучешка трева и осеяна с храсти палмиля. Сиви каменни стени следваха хребета надолу към равнината, където потъваха в руини. Не почиваха нито по обед, нито следобед. Памучното око на луната се спря посред бял ден в гърлото на планината на изток и те все още яздеха, когато тя ги настигна в своя полунощен зенит, очертавайки върху равнината синкавите силуети на тези страховити пилигрими, които продължаваха пътя си на север сред подрънкването на конски сбруи и оръжия.
Прекараха нощта в заграденото пространство за добитък на една хасиенда, където през цялата нощ горяха бивачни огньове с дъските от покривите на съседните постройки. Две седмици преди това група campesinos88 бяха накълцани със собствените им мотики и частично изядени от свинете, докато апачите събраха всичкия добитък, който можаха, и изчезнаха сред хълмовете. Глантън нареди да бъде заклана една коза и това беше направено в заграждението, докато конете се дърпаха уплашено и потрепваха; под светлината на огньовете мъжете седяха, печаха месото, ядяха с ножове, бършеха пръсти в косите си и сетне легнаха да спят върху отъпканата пръст.
На третия ден по здрач влязоха в град Коралитос, конете пристъпяха с усилие през спечения прахоляк, а сърдитото червено слънце блестеше ослепително през дима. Комините на топилните се издигаха на фона на пепелявото небе и овалните огньове на пещите светеха мрачно под тъмната сянка на хълмовете. Беше валяло през деня и светлинките по прозорците на схлупените кирпичени къщи се отразяваха в локвите по наводнения път, по който се зададоха конете. При появата им големите мокри свине се надигнаха с вой и се отдръпнаха от пътя им като слабоумни демони, прогонени от блатото им. Къщите бяха с амбразури и парапети, а въздухът беше изпълнен с пари на арсен. Местните хора бяха наизлезли да видят тексасците, както ги наричаха, и стояха тържествено по улиците, следейки най-малките им жестове с благоговение и почуда.