Те си направиха лагер на самия площад, почерняйки тополите с огньовете си и пропъждайки спящите птици. Пламъците огряха най-тъмните кътчета на окаяния град и дори и слепците се заклатушкаха към тях с протегнати ръце, решавайки, че е настъпил денят. Глантън, съдията и братята Браун отидоха в хасиендата на генерал Зулоага89, където бяха официално приети и нахранени и нощта мина без инциденти.
На сутринта оседлаха конете си и се събраха на площада, готови за път, когато към тях се приближи семейство странстващи фокусници, което ги помоли за закрила, за да стигнат в безопасност до Ханос. Глантън ги изгледа от долу нагоре от челото на колоната. Вещите им бяха скупчени в опърпани кошове, привързани към гърбовете на три магарета. Възрастен мъж, жена, едно източено момче и момиче. Бяха облечени в костюми на клоуни с бродирани върху тях звезди и лунни сърпове и някога ярките им цветове бяха избелели от прахоляка по пътищата. Приличаха на някаква фантастична трупа, захвърлена сред този жесток пейзаж. Старецът тръгна напред и улови повода на Глантън.
Махни си ръцете от коня ми, рече Глантън.
Мексиканецът не говореше английски, но направи каквото му беше наредено и започна да излага молбата си, сочейки с ръка назад към другите. Глантън го наблюдаваше, но не беше ясно дали изобщо го слуша. Той се обърна и погледна момчето и двете жени и после отново мъжа.
Какви сте вие? — попита Глантън.
Старецът сложи ръка зад ухото си, гледайки го със зяпнала уста.
Казах, какви сте вие? Някакво шоу?
Онзи се извърна безпомощно към останалите.
Шоу, повтори Глантън. Bufones90?
Лицето на мъжа просветна. Sí, каза той. Sí, bufones. Todo. Сетне се обърна към момчето. Касимеро. Los perros!91
Момчето се втурна към магаретата и започна да тършува сред вещите. След малко извади от там две плешиви животни с уши на прилепи, малко по-големи от плъхове, бледокафяви на цвят — подхвърли ги във въздуха, улови ги и те започнаха да правят налудничави пируети върху дланите му.
Mire, mire!92 — извика мъжът. Той взе да рови за нещо в джобовете си и малко по-късно жонглираше с четири дървени топки пред коня на Глантън. Конят изпръхтя и повдигна главата си, а Глантън се наклони на седлото, изплю се и избърса устата си с опакото на ръката си.
Що за глупости са това, рече той.
Мъжът жонглираше, подвиквайки нещо назад през рамо, кучетата танцуваха, а жените се засуетиха, подготвяйки някакъв нов номер, когато Глантън заговори на мъжа:
Стига толкова глупости. Ако искате да пътувате с нас, минете отзад. Не ви обещавам нищо. Vamonos.
Глантън дръпна юздите на коня си. Отрядът потегли, съпроводен от дрънченето на сбруята, жонгльорът се завтече, напъждайки жените към магаретата, а момчето остана да стои с широко отворени очи и кучетата под мишница, докато баща му му каза нещо. Те минаха през тълпата покрай големи конусообразни купчини от шлака и остатъци от руда. Хората ги наблюдаваха. Някои от мъжете стояха под ръка като любовници, а едно малко дете поведе поверения му слепец на връв към място, откъдето щеше да се вижда по-добре.
По обяд прекосиха каменистото дъно на река Касас Грандес. Яздейки покрай широкото корито с оскъдна вода, минаха покрай място с кости, където мексикански войници бяха избили лагеруващи апачи, жени и деца: пищяли и черепи, разпилени по каменистия бряг на половин миля разстояние, малки крайници, тънки като хартия беззъби черепи на пеленачета като останки от малки маймуни на мястото на тяхното убийство, парчета от плетени кошници и чирени сред камънака. Те продължиха нататък. Излизайки от голите планини, реката навлезе в коридор от дървета с цвят на лайм. На запад се простираха назъбените планини Карках, а на север се издигаха върховете на Анимас, синкави и неясни.
Тази нощ лагеруваха на едно ветровито плато сред пинии и хвойна и огньовете се накланяха по посока на вятъра в мрака, и горещи вериги от искри се гонеха сред храстите. Фокусниците разтовариха магаретата и започнаха да разпъват голяма сива шатра. Изрисуваното с тайнствени знаци платнище пърпореше под напора на вятъра, развяваше се, издигаше се, издуваше се и ги обгръщаше. Момичето държеше единия му край, но вятърът започна да я тътрузи по пясъка. Жонгльорът се суетеше насам-натам. Очите на жената бяха изцъклени под отблясъците на пламъците. Пред погледите на отряда четиримата фокусници, вкопчени в платнището, бяха повлечени беззвучно към виещата пустош извън светлината на огньовете, като молители, устремили се към полите на някаква дива и разгневена богиня.