Часовите видяха шатрата да се придвижва ужасяващо към нощта. Когато семейството фокусници се върна, те се караха помежду си. Мъжът тръгна отново към границата на светлината, взря се в разлютения мрак и му заговори, размахвайки юмрук. Върна се едва когато жената изпрати момчето да го доведе. Сетне седна и се загледа в пламъците, докато семейството разопаковаше вещите си. От време на време те го поглеждаха неспокойно. Глантън също го гледаше.
Ей, фокуснико, каза той.
Жонгльорът вдигна глава. После доближи пръст до гърдите си.
Да, ти, рече Глантън.
Мексиканецът се надигна и се затътри към него. Глантън пушеше тънка черна пура. Той вдигна очи към жонгльора.
Очите на жонгльора се стрелнаха плахо в няколко различни посоки.
Como93? — каза той.
Глантън пъхна пурата в устата си и се направи, че държи колода карти в ръцете си. La baraja, рече той. Para adivinar la suerte.94
Жонгльорът вдигна едната си ръка нагоре.
Sí, sí, каза той, клатейки енергично глава. Todo, todo.95 Той вдигна пръст, после се обърна и тръгна към съкровищата си от боклуци, наполовина разтоварени от магаретата. Малко по-късно се върна любезно усмихнат, манипулирайки сръчно картите.
Venga, извика жонгльорът. Venga96.
Жената го последва. Жонгльорът приклекна пред Глантън и му заговори тихо. После се обърна и погледна жената, разбърка картите, изправи се, хвана я за ръката, отведе я по-далече от огъня и я сложи да седне с лице към нощта. Тя оправи полата си и се съсредоточи, а той извади от джоба на ризата си една кърпа и върза с нея очите й.
Bueno, извика мъжът. Puedes ver97?
No.
Nada?98
Nada, отвърна жената.
Bueno, каза жонгльорът.
Той си тръгна с колодата карти към Глантън. Жената седеше като окаменяла. Глантън му направи напъждащ жест с ръка.
Los caballeros99, каза той.
Жонгльорът се обърна. Чернокожият седеше до огъня и когато жонгльорът разтвори картите като ветрило, той стана и тръгна към него.
Жонгльорът го погледна. Той събра картите в тесте, разтвори ги отново, прокара над тях лявата си ръка и ги поднесе към Джексън, който взе една от тях и я погледна.
Bueno, рече жонгльорът. Bueno. Той помоли за внимание, доближавайки показалец до тънките си устни, после взе картата, вдигна я високо и се обърна с нея. Картата изпука рязко. Мексиканецът обходи с поглед седящите мъже около огъня. Те пушеха и гледаха. Той направи широко плавно движение, държейки картата в протегнатата си ръка. На нея имаше картинка на шут в пъстър костюм и котка. El tonto100, извика старецът.
El tonto, каза жената. Тя повдигна леко брадичката си и поде монотонен напев. Чернокожият просител на свещено знание стоеше тържествено, като че ли беше обвиняем. Погледът му се преместваше от човек на човек. Срещайки черните му очи, съдията, който седеше откъм подветрената страна гол до кръста като някакво велико бледо божество, се усмихна. Жената замлъкна. Пламъците на огъня се люшнаха по посока на вятъра.
Quien, quien101, извика жонгльорът.
Жената направи пауза. El negro, произнесе малко по-късно тя.
El negro, оповести жонгльорът, обръщайки се с картата. Дрехите му плющяха под напора на вятъра. Жената повиши глас и заговори отново, а чернокожият се обърна към другарите си.
Какво казва тя?
Жонгльорът се беше извърнал и правеше малки поклони към отряда.
Какво казва тя? Тобин?
Бившият свещеник поклати глава. Идолопоклонничество, Блеки, идолопоклонничество. Не й обръщай внимание.
Какви ги говори тя, съдия?
Съдията се усмихна. С палеца си той преследваше някаква малка животинка в гънките на лисата си глава и сега вдигна ръката си в жест, който наподобяваше благослов, след което хвърли нещо невидимо в огъня. Какво казва тя?
Да, какво казва тя.
Според мен от думите й става ясно, че в твоята съдба е скрита и тази на всички нас.
И каква е тази съдба?
Съдията се усмихна ласкаво, надипленото му чело беше досущ като на делфин. Ти пиеш ли, Джеки?
Не повече от някои други.
Доколкото разбирам, тя ти препоръчва да се пазиш от демона ром. Доста благоразумен съвет, не мислиш ли?
Но това не е гадаене.
Точно така. Свещеникът е прав.
Чернокожият погледна съдията навъсено, но съдията се наклони напред, посрещайки погледа му. Недей да ми бърчиш самуреното си чело, приятелю. Ти ще узнаеш всичко накрая. Ти, както и всеки друг човек.
Неколцина от насядалите наоколо мъже се замислиха над думите на съдията и след това извърнаха глави към чернокожия. Той стоеше смутен от общото внимание и сетне се отдръпна от светлината на огъня, а жонгльорът се изправи и направи движение с картите, разтваряйки ги пред него като ветрило, и после тръгна покрай ботушите на мъжете, поднесъл напред колодата карти, сякаш те сами трябваше да намерят своя Таро герой.