Quien, quien, шепнеше той между тях.
На всички бе започнало да им омръзва. Когато жонгльорът стигна до съдията, който седеше, положил ръка върху широкия си корем, той вдигна ръка и посочи с пръст.
Младия Бласариус102, ей онзи там, каза съдията.
Como?103
El joven.104
El joven, прошепна жонгльорът. Той се огледа бавно и тайнствено, докато погледът му накрая се спря върху онзи, за когото ставаше дума. Старецът тръгна покрай авантюристите, ускорявайки крачка. Спря се пред хлапето, приклекна и разтвори картите като ветрило с бавни ритмични движения подобни на онези, които правят птиците, когато се ухажват.
Una carta, una carta105, изрече той с хриптене.
Момчето погледна стареца и след това мъжете наоколо.
Sí, sí, каза жонгльорът, тикайки му картите.
То взе една. Не беше виждал такива карти преди, но тази, която държеше, му се струваше позната. Обърна я наопаки, разгледа я и после пак я обърна.
Жонгльорът хвана ръката на хлапето в своята и така завъртя картата, че да може да я вижда. Сетне взе картата и я вдигна високо.
Cuatro de copas106, извика той.
Жената вдигна едната си ръка. Тя приличаше на манекен с превързани очи, приведен в движение чрез дръпване на връв.
Cuatro de copas, повтори тя, разкършвайки раменете си. Вятърът развяваше дрехите и косата й.
Quien, извика жонгльорът.
El hombre… промълви тя. El hombre mas joven. El muchacho107.
El muchacho, извика жонгльорът. Той обърна картата, така че да я виждат всички. Жената стоеше като сляпата предсказателка между Воаз и Яхин108, нарисувана върху онази карта от колодата на жонгльора, която те не биха искали да излиза на бял свят109 — стълбове на истината, карта на истината, лъжлива пророчица за всички. Тя поде монотонния си рефрен.
Съдията тихо се смееше. Той се наведе леко напред, за да види по-добре хлапето. Хлапето погледна Тобин, Дейвид Браун, а след това и Глантън, но те не се смееха. Коленичилият пред него жонгльор го наблюдаваше със странна настойчивост. Той проследи погледа на хлапето към съдията и обратно. Когато хлапето погледна надолу към него, старецът се усмихна накриво.
Разкарай се, по дяволите, от мен, рече хлапето.
Жонгльорът се наведе напред, извърнал към него ухо. Познат жест, разбираем на всеки език. Ухото беше тъмно и безформено, сякаш неведнъж си беше патило заради това движение, или пък е било поразявано от новините, които бяха достигали до него. Хлапето му заговори отново, но един мъж на име Тейт от Кентъки, който се беше бил с рейнджърите на Маккалък също като Тобин и други сред тях, се наведе и прошепна нещо на дрипавия ясновидец, след което последният се изправи, поклони се леко и се отдалечи. Жената бе спряла да напява. Жонгльорът стоеше с пърпорещи под силата на вятъра дрехи и един дълъг пламтящ камшик се изви от огъня над земята.
Quien, quien, извика той.
El jefe, подхвърли съдията.
Очите на жонгльора потърсиха Глантън. Той седеше неподвижно. Жонгльорът хвърли поглед към възрастната жена, която седеше малко настрани с лице към мрака и се олюляваше леко, като че ли политнала в нощта с дрипите си. Той доближи пръст до устните си и разпери ръце в израз на неувереност.
El jefe, просъска съдията.
Старецът се обърна, тръгна покрай групата около огъня, спря се пред Глантън, наведе се към него и му поднесе картите, разстилайки ги в двете си ръце. Ако бе казал нещо, думите му бяха грабнати от вятъра и останаха нечути. Глантън се усмихна, беше присвил очи заради жилещите песъчинки. Протегна едната си ръка, направи пауза и погледна жонгльора. След това си избра карта.
Жонгльорът събра картите в колода, която пъхна някъде в дрехите си. Сетне протегна ръка да вземе картата на Глантън. Може би я докосна, а може би не, но картата изчезна. Тя беше в ръката на Глантън и след това я нямаше там. Очите на жонгльора просветнаха, докато я търсеше в тъмнината. Може би Глантън беше видял картата. Какво можеше да означава тя за него? Жонгльорът протегна ръка към непокритата купчина с вещи зад огъня, но изгуби равновесие и падна върху Глантън, обгръщайки го със старческите си ръце в странна прегръдка, сякаш искаше да го утеши до костеливата си гръд.
Глантън изруга и го отблъсна и в този момент старата жена поде монотонния си напев.
Глантън се изправи.
Тя повдигна брадичка, бръщолевейки към нощта.
Кажи й да млъкне, рече Глантън.
La carroza, la carroza, извика старата вещица. Invertido. Carta de guerra, de venganza. La ví sin ruedas sobre un rio obscuro…110
102
Blasarius (англ.), архаичен правен термин, означаващ „подпалвач“. Съдията визира участието на хлапето в подпалването на хотела в Накогдочес. — Б.пр.
106
Четворка купа (исп.). На тази таро карта е изобразен младеж, седнал до дърво. Ръка от небето му подава купа, към която той не проявява интерес. Картата е символ на неудовлетворение, липса на вдъхновение и скука. — Б.пр.
108
Препратка към двата медни стълба на входа на цар Соломон: „И постави стълбовете на храмовия притвор; постави стълб отдясно и му даде име Яхин; постави стълб и отляво и го нарече Воаз.“, Трета Книга Царства, 7:21. В масонството двете колони са символ на Разума и Мъдростта. — Б.пр.
109
Става дума за картата на Върховната жрица, която стои между два стълба, бял и черен, символизиращи двойствеността. — Б.пр.
110
Каретата, каретата… Преобърната. Картата на войната и отмъщението. Аз я видях без колела в тъмната река… (исп.). — Б.пр.