Глантън й извика и жената замълча за кратко, сякаш го беше чула, но не беше така. Тя като че ли бе уловила някаква нова нишка в своите пророчества.
Perdida, perdida. La carta esta perdida en la noche.111
Момичето, което досега бе стояло на границата на виещия мрак, се прекръсти безмълвно. Старият malabrista112 стоеше на колене, където беше блъснат. Perdida, perdida, прошепна той.
Un maleficio, извика старицата. Qué viento tan maleante…113
Ще млъкнеш ли, за бога, рече Глантън, изваждайки револвера си.
Carroza de muertos, llena de huesos. El joven que…114
Съдията като някакъв грамаден джин стъпи в огъня и пламъците го пропуснаха да мине, сякаш по някакъв начин се родееше с тяхната стихия. Той обгърна раменете на Глантън. Някой дръпна превръзката от очите на старицата и тя и жонгльорът бяха изблъскани настрани, отнасяйки няколко удара, и когато мъжете от отряда легнаха да спят и ниският огън ревеше под порива на вятъра като живо същество, тези четиримата все още лежаха, свити в периферията на светлината, сред причудливите си вехтории, и гледаха как назъбените пламъци летят по вятъра, сякаш всмукани от някакъв маелстрьом там в празнотата, от някакъв водовъртеж в пустошта, пред който човешкият живот и кроежи не означаваха нищо. Сякаш отвъд нечия воля или силата на съдбата той — човекът, неговите животни и принадлежности се движеха едновременно и в света на картите, и в реалността по някакво друго, трето предначертание.
На сутринта потеглиха под бледата светлина на деня още преди изгрев-слънце. Вятърът бе стихнал и нещата от нощта ги нямаше. Жонгльорът избърза с магарето си към началото на колоната, изравни се с Глантън и така яздеха през целия ден до късния следобед, когато влязоха в Ханос.
Стар, укрепен със стени форт, иззидан изцяло от кал, висока кирпичена църква с кирпичени камбанарии — и всичко това измито от дъждовете, безформено и потъващо бавно в разруха. Идването на ездачите бе разтръбено от жалки псета, които виеха като ранени и притичваха между ронещите се стени. Те минаха покрай църквата, където стари испански камбани в морско зелено висяха на прът между два ниски долмена от кал. Тъмнокожи деца ги наблюдаваха от копторите. Въздухът бе натежал от дим от въглищни огньове, неколцина стари pelados115 стояха пред портите, а много от къщите бяха полегнали и полуразрушени и служеха като кошари. Един старец с угоднически очи се клатушна несигурно към тях и протегна ръка.
Una corta caridad, изграчи той към минаващите коне. Por Dios116.
На площада двамата делавери с разузнавача Уебстър бяха приклекнали в прахта до една изнемощяла старица с цвета на бяла глина за лули. Изсъхнала дърта бабичка, полугола, чиито гърди, подобни на сбръчкани патладжани, се подаваха изпод шала й. Тя се взираше в земята и не вдигна глава дори и когато конете я заобиколиха отвсякъде.
Глантън погледна надолу към площада. Градът изглеждаше пуст. Тук имаше малък гарнизон войници, но те не се появиха. По улиците се носеха талази от прахоляк. Конят му се наведе и подуши старицата, но сетне дръпна рязко глава и потрепери, а Глантън потупа животното по шията и скочи на земята.
Била е в лагера за месо117 на около осем мили нагоре по реката, обясни Уебстър. Не може да върви.
Колко са били?
Може би около петнайсет или двайсет души. Не са имали големи запаси от месо. Не знам какво е правила тя там.
Глантън мина пред коня си, държейки юздите зад гърба си.
Внимавайте, капитане. Тя хапе.
Старицата беше вдигнала очи до нивото на коленете му. Глантън побутна коня си назад, взе един от тежките пистолети от седлото си и запъна ударника му.
Пазете се, каза той.
Няколко от мъжете отстъпиха назад. В старите й очи нямаше нито смелост, нито страх. Глантън й посочи нещо с лявата си ръка и тя проследи с поглед указаната посока, при което той опря пистолета до главата й и стреля.
Експлозията изпълни целия тъжен малък озеленен площад. Няколко от конете се подплашиха и тропнаха с копита. Дупка с големината на юмрук се отвори от другата страна в главата на жената, от която избликна грозна кървава маса, и тя се прекатури назад, падайки в собствената си кръв, безнадеждно мъртва. Глантън вече бе сложил пистолета на предпазител и бутна с палец изгорелия възпламенителен капсул, готвейки се да презареди барабана. Макгил, каза той.
Един мексиканец, единствен представител на своята раса в отряда, излезе напред.
Вземи тази квитанция за нас.
Макгил извади един нож за дране на животни от пояса си, пристъпи към мястото, където лежеше старата жена, хвана косата й, усука я около китката си, прокара острието на ножа около черепа й и отпра скалпа.
115
Pelados (исп.) — бедняци; pelado е понятие, описващо градската беднота в Мексико, букв. „обелен“, „гол“, „изложен“. — Б.пр.