Добър удар, каза един от мъжете, които зяпаха от пътеката.
Убия, убия, повтаряше мъжът с лиги по устата, газейки в калта.
Но някой друг вървеше към двора с отмерени джвакащи стъпки като на крава и огромна тояга в ръцете. Той стигна първо до хлапето и когато го фрасна с тоягата, то падна по очи в калта, където щеше да умре, ако някой не го беше обърнал по гръб.
Когато се събуди, беше светло, дъждът беше спрял и той видя над себе си лицето на някакъв мъж с дълга коса, който беше целият в кал. Онзи му говореше нещо.
Какво? — рече хлапето.
Казвам, квит ли сме?
Квит?
Квит. Защото, ако искаш още, със сигурност ще си го получиш.
Хлапето погледна към небето. Много високо, много малък ястреб мишелов. Сетне погледна мъжа. Вратът ми счупен ли е? — попита то.
Онзи огледа пустия двор, изплю се и погледна отново момчето. Не можеш ли да станеш? — рече мъжът.
Не знам. Не съм опитвал.
Не съм искал да ти чупя врата.
Добре.
Исках да те убия.
Това все още не се е удало на никого. Хлапето заби пръсти в калта и се надигна. Мъжът седеше на дъските и ботушите му бяха до него. Нищо ти няма, рече той.
Хлапето се огледа сковано. Къде са ми ботушите? — попита то.
Онзи го погледна с присвити очи. От лицето му паднаха няколко кори засъхнала кал.
Ще трябва да убия някой кучи син, ако са ми взели ботушите.
Там май виждам единия от тях.
Хлапето нагази в тинята и донесе ботуша си. После започна да се бъхти из двора, обикаляйки в кръг, търсейки опипом в калта.
Това твоят нож ли е? — попита то.
Мъжът примигна към него. Май да, рече той.
Хлапето го хвърли към него, онзи се наведе да го вземе и избърса острието в крачола си. Помислих си, че някой те е откраднал, каза той на ножа си.
Хлапето намери и другия си ботуш и отново седна на дъските. Ръцете му изглеждаха огромни от калта, то избърса едната от тях в коляното си и отново я отпусна.
Двамата седяха един до друг и гледаха пустия двор. По края му имаше дървена ограда, оттатък нея едно момче вадеше вода от кладенец, а из двора се разхождаха пилета. Някакъв мъж излезе от пивницата и тръгна по пътеката към клозета. Спря се, като стигна при тях, погледна ги и ги заобиколи, стъпвайки в калта. След малко се върна, отново стъпи в калта, за да ги заобиколи, и продължи по пътеката.
Хлапето погледна мъжа. Главата му беше някак странно тясна, а косата му бе сплъстена от калта в някаква причудлива примитивна прическа. На челото му бяха жигосани буквите „X T“, а малко по-ниско долу, почти между очите — буквата „F“8. Белезите бяха дълбоко врязани и крещящи, сякаш желязото бе държано твърде дълго. Когато дамгосаният се обърна към хлапето, то забеляза, че няма уши. Той стана, прибра ножа в калъфа си и тръгна по пътеката с ботушите си в ръка, а хлапето го последва. По средата на пътя до хотела мъжът се спря, погледна към калта и после седна на дъските и обу ботушите си, както бяха пълни с кал. След това се изправи и закрачи с тежки стъпки през двора, за да вземе нещо.
Искам да видиш нещо, рече той. Искам да видиш проклетата ми шапка.
Не можеше да се каже със сигурност какво държеше в ръката си, нещо мъртво. Той я изтръска, сложи я на главата си и продължи, а хлапето го последва.
Пивницата бе дълго тясно помещение, облицовано с лакирани дъски. Покрай стената имаше маси, а на пода плювалници. Заведението беше празно. Барманът вдигна глава, когато влязоха, а негърът, който метеше пода, остави метлата до стената и излезе.
Къде е Сидни? — попита мъжът в своя костюм от кал. Предполагам, спи.
Те продължиха по пътя си.
Тоудвайн, извика барманът.
Хлапето се извърна.
Барманът беше пристъпил иззад бара и ги гледаше в гръб. Те влязоха през една врата във вестибюла на хотела и завиха към стълбите, оставяйки след себе си петна от кал с различна форма и големина. Когато тръгнаха към горния етаж, мъжът от рецепцията се наведе над бюрото си и извика след тях.
Тоудвайн!
Той се спря и се обърна.
Той ще те застреля.
Старият Сидни?
Старият Сидни.
Те продължиха нагоре по стълбите.
От площадката започваше дълъг коридор с прозорец в дъното. От двете страни имаше лакирани врати, толкова близо една до друга, че можеше да са и на клозети. Тоудвайн стигна до края на коридора, ослуша се пред последната врата и погледна хлапето.
8
Буквите „X“ и „T“ са инициалите на този герой, а с буквата „F“ заклеймявали углавните престъпници — от „felon“ (англ.), „углавен престъпник“. — Б.пр.