Глантън погледна към мъжете. Те стояха, някои гледайки към старицата, а други вече се занимаваха с конете и принадлежностите си. Само новобранците наблюдаваха Глантън. Той презареди празното гнездо на револвера си, после вдигна очи и огледа площада. Фокусникът и семейството му стояха наредени един до друг като свидетели, а отвъд тях лицата, които надничаха от вратите и голите прозорци на дългата редица от кирпичени къщи, се скриха като марионетки в куклен театър пред бавния обход на очите му. Той затвори барабана на пистолета си, постави капсул, завъртя тежкия пистолет в ръката и го прибра обратно в калъфа до рамото на коня. Сетне взе капещия трофей от Макгил, вдигна го под слънцето, сякаш преценяваше качеството на животинска кожа, взе влачещите се по земята юзди и поведе коня си през площада към брода на водопой.
Направиха си лагер в една гора от тополи от другата страна на рекичката точно до стените на града и със спускането на мрака тръгнаха на малки групички по задимените улици. Циркаджиите бяха издигнали неголяма шатра сред прашния площад, а наоколо бяха забили няколко кола с маслени светилници. Жонгльорът биеше нещо като барабан, изработен от тенекия и сурова кожа, оповестявайки на висок носов глас своите номера, докато жена му крещеше: „Pase pase pase“118, размахвайки плавно ръце, сякаш ги канеше на някакъв грандиозен спектакъл. Тоудвайн и хлапето наблюдаваха прииждащото множество. Баткет се наведе към тях и им каза:
Вижте какво става там, момчета.
Те се извърнаха да видят какво им показва. Чернокожият стоеше гол до кръста зад шатрата и когато жонгльорът се обърна с широк жест, момичето бутна негъра, той изскочи на сцената и закрачи наоколо, заемайки чудати пози под трепкащите пламъци на светилниците.
VIII
Те спряха пред кантината и извадиха монетите си.
Тоудвайн бутна изсъхналата кожа от крава, която служеше за врата, и влязоха в пивницата, където всичко тънеше в мрак и нещата бяха без очертание. Самотна лампа висеше от напречните греди на тавана, а в сенките седяха и пушеха някакви тъмни фигури. Те прекосиха помещението, стигайки до бара, облицован с плочки от печена глина. Вътре вонеше на дървесен дим и пот. Мършав дребничък мъж се появи пред тях, слагайки церемониално ръце върху плочките.
Dígame119, каза той.
Тоудвайн свали шапката си, постави я на бара и прокара пръсти, хищно изкривени като нокти на животинска лапа, през косата си.
Какво имаш за пиене, което крие минимален риск от слепота или смърт?
Como?
Тоудвайн посочи с палец гърлото си. Какво имаш за пиене? — попита той.
Барманът се обърна и огледа напитките си, сякаш не беше сигурен дали някоя от тях можеше да отговори на изискванията им.
Мескал?
Това устройва ли всички?
Давай го насам, рече Баткет.
Барманът отмери полагащото се количество от глинена кана в три нащърбени тенекиени чаши и ги бутна внимателно напред като жетони върху игрална маса.
Cuanto?120 — попита Тоудвайн.
Seis121, отвърна уплашено барманът.
Seis какво?
Мъжът вдигна шест пръста във въздуха.
Сентаво, рече Баткет.
Тоудвайн отброи неохотно монетите на бара, пресуши чашата си и плати за още една. После посочи подканящо с пръст трите чаши. Хлапето взе своята, изпи я и я остави отново на бара. Алкохолът беше кисел, вонящ и миришеше леко на креозот. Момчето стоеше като останалите с гръб към бара и оглеждаше помещението. На една маса в далечния ъгъл неколцина мъже играеха на карти под светлината на лоена свещ. Покрай стената отсреща се виждаха няколко приведени фигури, очевидно странящи от светлината, които наблюдаваха американците с безизразни лица.
Ето едно подходящо забавление за вас, каза Тоудвайн. Можете да поиграете на моите в тъмното с шайка негри. Той вдигна чашата си, изпи я, остави я на бара и преброи останалите си монети. Един мъж тръгна към тях от полумрака, влачейки краката си. Той носеше бутилка под мишница и я сложи върху плочките заедно с чашата си, заговаряйки бармана, който му подаде глинена стомна с вода. Мъжът я завъртя, така че дръжката й да дойде откъм дясната му страна, и погледна хлапето. Беше възрастен, носеше шапка с плоско дъно, каквито вече не се срещаха често в тази страна, мръсно бели памучни гащи и риза. Хуарачите122 на краката му приличаха на сушени почернели риби, привързани към стъпалата му.