Вие от Тексас ли сте? — попита той.
Хлапето погледна Тоудвайн.
Вие сте от Тексас, рече старецът. Аз живях в Тексас три години. Той вдигна ръка. Първата става от показалеца му липсваше и той може би им показваше какво се е случило в Тексас или пък просто броеше годините. След това отпусна ръката си, обърна се към бара, наля си вино в чашата, а след това добави пестеливо и малко вода от стомната. Пи, остави чашата си на бара и се обърна към Тоудвайн. Имаше тънки бели мустаци и ги избърса с опакото на ръката си, преди да вдигне отново глава.
Вие сте socieded de guerra. Contra los barbaros.123
Тоудвайн не знаеше какво да каже. Приличаше на недодялан рицар, изправен пред трудната задача да отговори на гатанка на трол.
Старецът се престори, че притиска пушка до рамото си и издаде звук с уста. После огледа американците. Вие убива апачи, да?
Тоудвайн погледна Баткет. Какво иска този? — попита той.
Вандименецът прокара собствената си ръка с три пръста през устата си, но не прояви никакво снизхождение към мексиканеца. Старецът е пиян, заяви той. Или луд.
Тоудвайн подпря лакти върху плочките на бара зад гърба си. После изгледа стареца и се изплю на пода. Ти май си по-луд от избягал негър, а? — рече той.
От далечния край на помещението се чу стон. Един мъж се изправи, тръгна покрай стената и заговори на останалите. Отново се чуха стонове, при което старецът на два пъти прокара ръка пред лицето си, целуна края на пръстите си и вдигна поглед.
Колко ви плащат? — попита той.
Никой не му отговори.
Убивате Гомес — плащат ви много пари.
Мъжът в полумрака откъм далечната стена на кантината изпъшка отново.
Madre de Dios124, извика той.
Гомес, Гомес, каза старецът. Дори Гомес. Кой може да се опре на Tejanos125? Те са войници. Que soldados tan valientes. La sangre de Gomez, sangre de la gente…126
Старецът вдигна глава. Кръв, каза той. Тази страна дала много кръв. Това Мексико. Това гладна страна. Кръвта на хиляди христосовци. Нищо.
Той махна с ръка към света отвъд, където цялата земя лежеше в мрака и където се издигаха великите осквернени олтари. Сетне се обърна, наля си още вино, разреди го пак с вода от стомната, както подобава на един благоразумен старец, и го изпи.
Хлапето го наблюдаваше, докато пие и избърсва устата си с ръка. Когато заговори отново, старият мексиканец не гледаше нито към хлапето, нито към Тоудвайн, а като че ли се обръщаше към всички присъстващи в бара.
Аз се моля на Бог за тази страна. Казвам ви. Моля се. Аз не ходи на църква. Каква полза да се моли на онези истукани там? Аз говоря тук.
Той посочи с пръст гърдите си. Когато се обърна към американците, гласът му отново зазвуча по-меко. Вие сте добри caballeros, рече той. Вие убива barbaros. Те не могат да се скрие от вас. Но има още един Caballero и аз мисли, че никой не може да се скрие от него. Аз бил войник. Това като сън. Когато дори костите си отидат от пустинята, сънищата говорят на теб и ти вече не можеш да се събудиш завинаги.
Той пресуши чашата си, взе бутилката и тръгна бавно към далечния тъмен ъгъл на кантината, тътрейки обутите си в сандали крака. Мъжът до стената изстена отново и призова своя бог. Вандименецът се заговори с бармана, барманът махна с ръка към тъмния ъгъл и поклати глава; американците обърнаха последните си чаши, Тоудвайн бутна няколко тлако127 към бармана и излязоха.
Това беше синът му, каза Баткет.
Кой?
Порязаното с нож момче в ъгъла.
То е било порязано?
Един от мъжете на масата го направи. Те играеха на карти и един от тях го поряза.
Защо не си е отишъл тогава?
И аз го попитах същото.
И той какво каза?
Зададе ми въпрос. Попита ме къде би могъл да отиде.
Те вървяха по тесните улици, притиснати от стените на къщите, и продължиха към градската порта и лагерните огньове отвъд нея. Чу се нечий вик: Las diez y media, tiempo sereño128. Това беше нощният страж, който мина покрай тях с фенера си, обявявайки не особено високо часа.
В предутринния здрач звуците наоколо описват картината, която скоро ще се открие. Първите писъци на птиците по дърветата край реката, подрънкването на сбруята, пръхтенето на конете и тихото шумолене, докато пасат. Петлите в тъмното градче вече са започнали да пеят. Въздухът мирише на коне и дървени въглища. Лагерът вече се раздвижва. Под нарастващата светлина на деня навсякъде наоколо са насядали децата от града. Никой от надигащите се мъже не знае колко дълго са били те там в сумрака и тишината.