Когато минаха през площада, мъртвата индианка я нямаше и прахолякът наоколо беше изравнен с гребло. Светилниците на жонгльора стояха почернели и изстинали на върха на коловете, а огънят пред шатрата беше угаснал. Една старица, която цепеше дърва, се изправи, държейки брадвата в двете си ръце, докато минаваха.
Стигнаха в плячкосания индиански лагер по средата на сутринта. Почернелите късове месо висяха по пръти и храсти като някакво странно тъмно пране. Еленови кожи бяха прикрепени с пръчки към земята, бели кости и кости с цвят на червена охра лежаха разпилени по скалите в примитивни кланици. Конете изправяха уши и пристъпваха бързо. Мъжете продължиха по пътя. Следобеда черният Джексън ги настигна, конят му беше с подбити копита и почти останал без сили. Глантън се извърна на седлото си и го измери с поглед. После смушка коня си, чернокожият се присъедини към белите си спътници и всичко си беше както преди.
Забелязаха отсъствието на ветерана чак вечерта. Съдията мина през дима на готварските огньове и приклекна пред Тоудвайн и хлапето.
Какво стана с Чамбърс? — попита той.
Предполагам, че си е тръгнал.
Тръгнал си е?
Така мисля.
Сутринта потегли ли заедно с другите.
Не и с нас.
Мислех, че ти отговаряш за вашата група.
Тоудвайн се изплю. Изглежда, че той сам е отговарял за себе си.
Кога го видя за последен път?
Видях го вчера вечерта.
Но не и тази сутрин.
Не и тази сутрин.
Съдията го гледаше изучаващо.
По дяволите, рече Тоудвайн. Ти трябва да си видял, че го няма. Той не е толкова малък, че да не го забележиш.
Съдията погледна хлапето. Сетне отново Тоудвайн. След това се изправи и тръгна обратно.
На сутринта двама от делаверите ги нямаше. Наемниците продължиха нататък. По обяд се изкачваха към пролома в планината, яздейки през дивата лавандула и юката под върховете на Анимас. Сянката на един орел, излетял от тези високи скалисти твърдини, пресече колоната на ездачите и те вдигнаха глави, за да проследят възхода му в кристалночистата съвършена празнота. Яздеха през пинии и нискостеблени дъбове, минаха през пролома, обрасъл с високи борове, и продължиха през планината.
Вечерта излязоха на едно високо скалисто плато, от което се откриваше широка гледка на север. Слънцето на запад пламтеше като в жертвоприношение и там към небето се издигаше стройна колона от малки пустинни прилепи, а на север по целия трептящ периметър на света прахта се носеше през пустошта като дим от далечни армии. Планините, чиято повърхност приличаше на намачкана амбалажна хартия, бяха в отчетлива сянка под бавно падащия синкав здрач и някъде по средата на ширналия се простор се мержелееше емайлираната повърхност на пресъхнало езеро, подобно на mare imbrium129. Стада от елени бързаха на север под гаснещия сумрак, гонени от вълци, самите те с цвета на пустинята.
Глантън спря коня си и се взира дълго в открилата се картина. Пръснатите тук-там бурени по платото шумоляха под повея на вятъра като дългото ехо от копия и пики от някогашни сражения, останали завинаги незаписани в историята. Цялото небе изглеждаше неспокойно и нощта се спусна бързо над здрачната земя и дребни сиви птици кръжаха наоколо, надавайки тихи писъци подир избягалото слънце. Той потупа коня си и продължи, след което всичко потъна в неразгадаемата разруха на мрака.
Тази нощ си направиха лагера в подножието на един сипей и убийството, което беше отдавна предвидено, се случи. Белият Джексън се беше напил в Ханос и два дни язди навъсен и с кръвясали очи през планините. Сега той седеше рошав край огъня, събул ботушите си, пиейки агуардиенте130, обграден от другарите си, воя на вълците и провидението на нощта. И точно там го завари приближаването на негъра, който хвърли на земята одеялото, което стоеше под седлото му, седна на него и започна да пълни лулата си.
В лагера имаше два огъня и нямаше никакви правила, писани или неписани, кой как да ги използва. Но когато белият погледна към другия огън и видя, че делаверите, Джон Макгил и новите мъже в отряда вечеряха край другия огън, той изфъфли неясна ругатня и махна на чернокожия да се отдалечи.
Тук, далече от законите на хората, всички условности бяха крехки. Чернокожият вдигна поглед от лулата си. Около огъня седяха мъже, чиито очи отразяваха светлината като живи въглени, вдълбани дълбоко в черепите им; имаше и други, които тъмнееха, но очите на чернокожия бяха като коридори, пренасящи голата сурова нощ от онова, което лежеше скрито, към другото, което предстоеше да се случи. Всеки в този отряд може да седи, където му харесва, рече той.
129
Обширна базалтова падина върху видимата страна на Луната, възникнала в резултат на сблъсък с огромен метеорит. Буквално mare imbrium (лат.) означава „море на дъждовете“. — Б.пр.
130
Вид силна алкохолна напитка. Aguardiente в приблизителен превод от испански означава „огнена вода“. — Б.пр.