Белият завъртя глава, едното му око беше полузатворено, а устните отпуснати. Коланът с револвера му лежеше навит на земята. Той се пресегна, взе пистолета и запъна ударника. Четирима мъже станаха и се отдръпнаха.
Смяташ да ме застреляш ли? — попита негърът.
Ако не си разкараш черния задник оттук, няма да ми мигне окото да го направя.
Чернокожият погледна към мястото, където седеше Глантън, който го наблюдаваше. После пъхна лулата в устата си, изправи се, взе одеялото си и го преметна през ръката си.
Това ли е последната ти дума?
Последна като Страшния съд.
Негърът погледна още веднъж над пламъците към Глантън, сетне се отдалечи в тъмното. Белият отпусна ударника на револвера и го остави пред себе си на земята. Двама от мъжете се върнаха при огъня, стоейки неуверено. Джексън седеше с кръстосани крака. Едната му ръка беше в скута му, а другата върху коляното, държейки тънка, черна пура. Най-близо до него беше Тобин и когато чернокожият се появи от мрака с боуи нож в двете си ръце като инструмент за някаква церемония, Тобин понечи да се изправи. Белият вдигна пиянски глава, а черният пристъпи напред и с един удар взе главата му.
Две дебели въжета тъмна кръв и две по-тънки се извиха като змии от прерязаната шия, надвиснаха като дъга и след това паднаха, съскайки в огъня. Главата се търкулна наляво и се спря в краката на бившия свещеник, където остана да лежи с оцъклени очи. Тобин отдръпна конвулсивно крака си, изправи се и отстъпи назад. От огъня се издигна пара, пламъците почерняха и над тях се появи облак от сив дим. Стълбовидните дъги от кръв спаднаха, само шията остана да бълбука като яхния, а накрая спря и това. Мъртвият седеше както преди, но без глава, потънал в собствената си кръв, все още с пура между пръстите си, наклонен към тъмната димяща пещера в пламъците, където бе отишъл животът му.
Глантън стана. Мъжете от отряда се отдръпнаха настрани. Никой не каза нищо. Когато потеглиха призори, мъжът без глава седеше по риза като заклан отшелник с боси крака, заровени в пепелта. Някой беше взел револвера му, но ботушите си стояха там, където ги беше оставил. Отрядът продължи през равнината. Не беше минало и час, когато ги нападнаха апачи.
IX
Те пресичаха западния край на плаята134, когато Глантън изведнъж се спря. Той се обърна, облягайки се на задния лък на седлото, и погледна към току-що изгрялото слънце над голите планини на изток, които изглеждаха като наплюти от мухи. Плаята беше гладка и недокосната от път, а планините приличаха на сини острови, увиснали ефирно в празнотата като плаващи храмове.
Тоудвайн и хлапето седяха на конете си и се взираха в пустошта заедно с останалите. Над плаята се простираше дъното на студено море, чиито води, изчезнали преди хиляди години, бяха оставили набраздена повърхност, която проблясваше като сребро под сутрешния вятър.
Като че ли чувам глутница кучета, отбеляза Тоудвайн.
А според мен това са гъски.
Изведнъж Баткет и един от делаверите обърнаха конете си, шибнаха ги с камшици и извикаха силно. Отрядът направи широк кръг и се разгърна по протежение на дъното на езерото, придвижвайки се към тънката ивица шубраци, която обозначаваше брега. Мъжете наскачаха от конете си и започнаха да ги спъват с предварително подготвени примки от въжета. Когато животните бяха подсигурени и наемниците бяха налягали вече на земята под креозотните храсти135 с оръжия, готови за стрелба, ездачите изплуваха от далечния край на сухото езеро — тънък фриз от конни стрелци с лъкове, които трептяха и променяха постепенно посоката си под нарастващия зной. Те яздеха пред слънцето и чезнеха един по един, и се появиха отново, и бяха черни под блясъка, и препускаха през това пресъхнало море като обгорени фантоми, чиито коне стоварваха копитата си в пяната, която не беше истинска, и те бяха изгубени в слънцето и изгубени в езерото, мъждукаха, превръщайки се в точка, и се разделяха отново, уголемени от равнините под тях и над тях, подобни на зловещи аватари, които се сливаха в едно, и над тях върху фона на пробитото от зората небе започна да се появява едно дяволско подобие на техните редици, огромно и преобърнато наопаки, и краката на конете им бяха невероятно издължени, тъпчейки високите перести облаци; и тези антивоини виеха неистово, увиснали от конете си, грамадни и химерични, а дивите им викове се носеха над тази равна пустош като воплите на изгубени души, пропаднали през някаква бримка в тъканта на нещата в долния свят.
132
Видимо изместване на положението на един наблюдаван обект поради това, че е наблюдаван от две различни точки. — Б.пр.
134
Буквално playa (исп.) означава плаж, но тук всъщност става дума за дъно на пресъхнало езеро. — Б.пр.
135
Растение, разпространено в пустинните райони на Северна Америка, познато още като тризъба ларея (лат. Larrea tridentata). — Б.пр.