Кървав меридиан

Кои сте вие? — извика Глантън.

Amigos, somos amigos.140

Двете страни се брояха едни други.

De donde viene?141 — извикаха непознатите.

A donde va?142 — извика съдията.

Те бяха сиболерос от севера и конете им бяха натоварени със сушено месо. Бяха облечени в кожи, съшити със сухожилия от животни, и от това как седяха на конете си, беше видно, че рядко слизат от тях. Копията, с които ловуваха бизони из равнините, бяха украсени с пискюли от пера и цветни парцалчета, някои носеха лъкове, а други стари мускети с тапи, също украсени с пискюли. Сушеното месо беше увито в сурови кожи и като изключим няколкото огнестрелни оръжия, които притежаваха, те нямаха друг по-голям досег с цивилизацията от най-примитивните диваци по тези земи. Преговорите вървяха, без да слизат от конете, и ловците на бизони запалиха малките си пури и казаха, че са се отправили към пазарищата в Месия. Американците, ако искаха, можеха да си купят малко месо, но те нито имаха някакви равностойни стоки, нито готовността да правят замени. И така двете групи се разделиха в тази полунощна равнина и всяка пое по пътя, от който бе дошла другата, както открай време правят всички пътешественици по света.

X

Тобин — Схватка при Литъл Колорадо — Катабазис143 — Откъде дойде ученият човек — Глантън и съдията — Нов курс — Съдията и прилепите — Гуано144 — Дезертьорите — Селитра и дървени въглища — Малпаис145 — Отпечатъци от копита — Вулканът — Сяра — Свързващо вещество — Избиването на диваците

През ди от индианците гиленьос изчезнаха и те продължиха навътре в планините. Седяха мълчаливо край огньовете от високопланински плавен, бледи като кости, докато пламъците се накланяха под напора на нощните ветрове, които се изкачваха нагоре по околните скалисти клисури. Хлапето поправяше един ремък, седейки с кръстосани крака, с шило, взето назаем от бившия свещеник Тобин, а лишеният от сан мъж го гледаше как работи.

Ти си правил това и преди, каза Тобин.

Хлапето избърса бързо носа си в мазния си ръкав и обърна парчето кожа в скута си. Не и аз, каза то.

Е, идва ти отръки. На теб повече, отколкото на мен. Бог не разпределя поравно даровете си между хората.

Хлапето вдигна глава към Тобин и след това се върна към работата си.

Така е, продължи бившият свещеник. Огледай се. Виж съдията например.

Гледал съм го.

Той може би не ти се нрави много, разбирам те. Но го бива за всичко. До този момент не съм го виждал да се захване с нещо, което да не му се отдава.

Хлапето прокара намазнения конец през кожата и го опъна здраво.

Той говори холандски, каза бившият свещеник.

Холандски?

Да.

Хлапето погледна бившия свещеник и пак се наведе над работата си.

Аз го чух с ушите си. Срещнахме група смахнати пилигрими недалече от Лано и старецът, който ги водеше, ни заговори на холандски, сякаш ние всички бяхме в Холандия, и тогава съдията му отговори. Глантън едва не падна от коня си. Никой от нас не знаеше, че говори този език. Попитахме го къде го е научил и знаеш ли какво ни каза той?

Какво ви каза?

От един холандец.

Бившият свещеник се изплю. Аз не бих могъл да го науча и от десет холандци. А ти?

Хлапето поклати глава.

Да, не можеш, каза Тобин. Даровете на Всемогъщия Бог се разпределят и претеглят с Негова везна. Тук няма никаква справедливост и аз не се съмнявам, че той пръв ще признае това, ако го попиташ право в очите.

Да попитам кого?

Всемогъщия, Всемогъщия. Бившият свещеник поклати глава. Той погледна над огъня към съдията. Това знаменито лисо създание. Като го гледаш, не би предположил, че може да надиграе самия дявол, нали? Кълна се в бога, този човек е танцьор, това не може да му се отрече. И цигулар. Той е най-великият цигулар, който някога съм чувал, това е! Най-великият. Може да се ориентира в пустинята, да стреля с пушка, да язди кон, да проследи сърна. Бил е по целия свят. Двамата с губернатора разговаряха цяла нощ чак до закуска — това за Париж, онова за Лондон. На пет езика говориха, да можеше само да ги чуеш. Самият губернатор е учен човек, но съдията…

Бившият свещеник поклати глава. А може би това е начинът на Бог да покаже колко малко цени познанието. И какво ли може да означава то за някой, който знае всичко. Той храни необикновена любов към обикновените хора и Божията мъдрост е въплътена в най-малките неща и затова може би гласът на Всемогъщия звучи най-дълбоко в онези същества, които живеят в мълчание.

Той наблюдаваше хлапето.

Нека всичко си върви, както е писано, каза бившият свещеник. Но Бог говори в най-малките създания.

140

Приятели, ние сме приятели (исп.). — Б.пр.

141

Откъде идвате? (исп.). — Б.пр.

142

А вие откъде? (исп.). — Б.пр.

143

Καταβασις (старогр.) — спускане надолу, от сушата към морето или към долния свят. — Б.пр.

144

Guano (кечуа) — изпражнения и остатъци от птици, прилепи и тюлени, натрупани на огромни купчини. — Б.пр.

145

Malpais (исп.) — обширен и пуст район, състоящ се от неерозирала базалтова лава. — Б.пр.