По това време малка група воини бе успяла да се качи на няколко коня от разпилялото се хергеле и сега те настъпиха към селото, изпращайки залп от стрели, които затракаха между горящите колиби. Глантън извади пушката си от калъфа й и застреля два от по-предните коне, след което я върна на мястото й, посегна към пистолета си и произведе няколко изстрела между ушите на коня си. Конните индианци, спрени от падналите и ритащи коне, започнаха да се въртят хаотично в кръг и един по един бяха повалени, а дузината оцелели възвиха и препуснаха към езерото покрай стенещата колона от бегълци и скоро се изгубиха от поглед сред уталожените наноси от соден прах.
Глантън обърна коня си. Мъртвите лежаха покрай соления бряг сред плитчините като жертви на някаква морска катастрофа, покрити с бъркотия от вътрешности и кръв. Ездачите извличаха тела от кървавите води на езерото и пяната, която се плискаше леко покрай брега — бледорозова под лъчите на изгряващото слънце. Те обикаляха мъртвите с ножове и събираха дългите им черни коси като жетвари, оставяйки жертвите си с одрани черепи и странни кървави петна на главите, наподобяващи средновековни шапчици. Избягалите коне от хергелето дойдоха, трополейки, на зловонния бряг, изчезнаха сред дима и сетне пак се появиха. Мъже газеха сред червените води, кълцайки безцелно мъртвите, а други лежаха съвкупени с телата на млади жени, фраснати с тояги, мъртви или умиращи на брега. Един от делаверите мина с колекция от глави като някакъв чудат амбулантен търговец на път към пазара, усукал косите около китката си, докато главите се въртяха и поклащаха. Глантън знаеше, че всеки миг тук щеше да им струва скъпо в пустинята и затова яздеше между хората си и ги подканяше да вървят.
Макгил излезе от пращящите огньове и обходи с мрачен поглед картината наоколо. Беше намушкан с копие и държеше дръжката му пред себе си. То бе направено от сотолово стъбло159 и извитият връх на стара кавалерийска сабя, привързана към пръта, стърчеше от кръста му. Хлапето прегази водата и се приближи към него, а мексиканецът седна предпазливо на пясъка.
Отдръпни се от него, каза Глантън.
Макгил се обърна към Глантън и в същия момент Глантън насочи пистолета си към него и го простреля в главата. Той върна оръжието си в кобура, намести празната си пушка изправена до седлото и я задържа с коляно, докато насипваше барут в дулата. Някой му извика. Конят трепна и отстъпи назад. Глантън му заговори тихо, след това постави два куршума с парченца пластир и ги натика навътре. Той наблюдаваше едно възвишение на изток, където силуетите на група апачи се очертаваха на фона на небето.
Те бяха може би на около миля разстояние, петима или шестима, виковете им слаби и глъхнещи. Глантън подпря пушката в извивката на ръката си, постави капсула в едното гнездо, завъртя цевите и след това сложи капсула и в другото. Нито за момент не изпускаше апачите от очи. Уебстър скочи от коня си, взе пушката си, освободи шомпола от накрайника, застана на едно коляно, с шомпола забит вертикално в пясъка, и положи ложата на пушката върху дланта си. Пушката беше предварително заредена и той запъна единия ударник и доближи лице до издадената част на приклада. Прецени посоката на вятъра, прецени положението на слънцето по отблясъка му върху страничната част на сребърната мушка и дръпна спусъка. Глантън седеше неподвижно. Изстрелът прозвуча студено и глухо в пустотата и сивкавият дим бе понесен от вятъра. На възвишението водачът на групата остана да седи на коня си. След това бавно се наклони настрани и падна на земята.
Глантън нададе вик и се спусна напред. Четирима души го последваха. Воините на възвишението бяха слезли от конете си и вдигаха падналия. Глантън се завъртя на седлото си, без да сваля очи от индианците, и подаде пушката си на най-близкия от хората си. Това беше Сам Тейт, който пое оръжието и дръпна юздите на коня си толкова рязко, че животното едва не падна. Глантън и тримата продължиха да препускат, а Тейт издърпа шомпола за опора, приклекна и стреля. Конят, който носеше ранения вожд, се препъна, но продължи да препуска. Тейт завъртя цевите, стреля втори път и животното заора в земята. Апачите дръпнаха юздите на конете си с пронизителни викове. Глантън се наведе напред и заговори в ухото на коня си. Индианците вдигнаха водача си на друг кон, останалите се качиха по двама на кон и отново потеглиха. Глантън бе извадил пистолета си и махна с него на един от мъжете отзад, който спря коня си, скочи на земята, легна по корем, запъна ударника на собствения си пистолет, дръпна лоста за зареждане и го заби в пясъка. Сетне държейки оръжието с две ръце, се прицели по протежение на цевта, заровил брадичка в земята. Конете бяха на двеста ярда от него и се движеха бързо. След втория изстрел мустангът, който носеше вожда, подскочи право нагоре в опит да се освободи от товара си, но ездачът, който беше до него, успя да хване поводите му. Те се опитаха да свалят вожда от ранения кон в ход, но животното се строполи на земята.
159
Научното наименование на растението е Dasylirion wheeleri. Познато е също като Пустинна лъжица или сотол. — Б.пр.