През целия ден, докато яздеха, Глантън беше на опашката на колоната. По обяд кучето ги настигна. Гърдите му бяха потъмнели от кръв и той го взе на лъка на седлото си, за да му даде възможност да почине. През дългия следобед то яздеше в сянката на коня, а по здрач избяга далече в равнината, където проточените сенки на конете се плъзгаха през чапарала на паешки крака.
На север сега се виждаше тънка ивица прах, но те продължиха да яздят в тъмнината. По едно време делаверите слязоха от конете си и долепиха ухо до земята, после се метнаха на седлата си и отново потеглиха.
Когато спряха, Глантън нареди да бъдат накладени огньове и да се погрижат за ранените. Една от кобилите се беше ожребила в пустинята и скоро това крехко телце беше набучено на кол от паловерде161 и сложено над разринатите въглени, докато делаверите си подаваха помежду си кратуна с пресеченото мляко, взето от стомаха му. От едно малко възвишение на запад се виждаше лагерът на противника на около десет мили на север. Хората от отряда седяха на вкоравените си от кръв кожи и брояха скалповете, нанизани на колове, чиито черни коси бяха станали матови и сплъстени от кръвта. Дейвид Браун ходеше между тези изпити касапи, свити над огньовете, но не можа да си намери хирург. От бедрото му стърчеше стрела, с перата и всичко останало, но никой не искаше да я докосне. И най-малко Док Ървинг, защото Браун го наричаше „гробар“ и „бръснар“ и двамата страняха един от друг.
Момчета, рече Браун, бих тръгнал да се лекувам сам, но не мога да я хвана достатъчно здраво.
Съдията вдигна глава към него и се усмихна.
Ще се заемеш ли с нея, Холдън?
Не, Дейви, няма да се заема. Но ще ти кажа какво друго ще направя.
И какво е то?
Ще ти напиша една застрахователна полица живот срещу всякакъв вид злополуки, освен бесилката.
Върви по дяволите тогава.
Съдията се закиска.
Никой от вас ли няма да помогне на човек в беда?
Никой не каза нищо.
Тогава всички вървете по дяволите, рече той.
След това Браун седна на земята с опънати крака и я погледна, самият той по-изпоцапан с кръв от останалите. Хвана стрелата и я натисна надолу. По челото му изби пот. Стисна крака си и изруга тихо. Някои гледаха, други не. Хлапето се изправи. Дай да опитам аз, предложи то.
Добро момче, каза Браун.
Хлапето хвана стрелата близо до бедрото на мъжа и натисна напред с цялата си тежест. Браун заби пръсти в земята от двете си страни, отметна главата си назад и мокрите му зъби проблеснаха под светлината на огъня. Хлапето стисна отново стрелата и за втори път я натисна навътре. Вените върху шията на Браун изглеждаха като въжета и той прокълна душата на момчето. При четвъртия опит върхът на стрелата се показа от другата страна на бедрото и кръвта потече по земята. Хлапето седна на петите си и прокара ръкава на ризата си през челото.
Браун пусна колана, който стискаше между зъбите си. Премина ли? — попита той.
Премина.
Върхът? Премина ли върхът? Говори, човече.
Хлапето извади ножа си, отряза окървавеното острие и му го подаде. Браун го задържа под светлината на огъня и се усмихна. Върхът беше изработен от кована мед, леко наклонен в окървавените ремъци, с които беше пристегнат, но въпреки това си стоеше на мястото.
Браво момче, от теб ще излезе добър доктор. А сега я извади.
Хлапето измъкна плавно стрелата от крака му, а Браун се отпусна назад към земята, заемайки зловеща, женствена пусна, и изпусна през зъбите си хриптящ пресеклив звук. Остана да лежи така известно време, след това се надигна, взе стрелата от момчето, хвърли я в огъня, изправи се и отиде да си приготви леглото.
Когато хлапето се върна при собственото си одеяло, бившият свещеник се наведе към него и просъска в ухото му.
Глупак, рече той. Сега Бог няма да те възлюби завинаги.
Хлапето се обърна и го погледна.
Не знаеше ли, че сега той ще те вземе заедно с него? Ще те вземе, момче. Като невяста към олтара.
Те станаха и потеглиха някъде след полунощ. Глантън беше заповядал да запалят огньовете и когато тръгнаха, пламъците осветяваха земята наоколо; призрачните очертания на шубраците играеха върху пясъците, а ездачите настъпваха своите тънки, потрепващи сенки, докато потънаха напълно в мрака, който толкова добре им прилягаше.
Конете и мулетата се бяха разпръснали далече в пустинята, те ги събираха в продължение на няколко мили на юг и накрая ги подкараха нататък. Неизвестно откъде дошла лятна светкавица очерта в нощта планинска верига на ръба на света и полудивите коне в равнината пред тях подтичваха в тръс под тези сини припламвания като тръпнещи създания, призовани от бездната.
161
Растение, достигащо до размерите на малко дърво, разпространено в Северна и Южна Америка и Африка. — Б.пр.