Следващата им схватка беше при Енсиниля, след това се биха в сухите проходи, водещи към Ел Саус, и отвъд тях в ниските предпланини, откъдето вече се виждаха острите шпилове на църквите в града, отстоящ на юг. На 21 юли 1849 г. те влязоха в град Чиуауа, посрещнати като герои, водейки пред себе си по прашните улици карикатурни коне сред хаос от бели зъби и облещени очи. Малки момчета притичваха между копитата и победителите, в техните окървавени дрипи, се усмихваха през мръсотията, прахоляка и спечената кръв, носейки изсушените глави на врага, набити на колове, през тази фантастична химера от музика и цветя.
XIII
Докато минаваха през града, към тях се присъединяваха нови ездачи, момчета на мулета, старци с плетени шапки и специална делегация, която пое грижата за пленените коне и мулета, подкарвайки ги по тесните улички към арената за бикове, където можеха да бъдат пазени. Парцаливите участници в похода продължаваха нататък, някои държейки високо чаши, тикнати в ръцете им, махайки с изгнилите си шапки на дамите, скупчени по балконите, и вдигайки подскачащите си глави с онзи странен, полузаспал израз на досада, в който бяха застинали чертите по мръсните им лица. Гражданството ги беше наобиколило толкова плътно, сякаш бяха някакъв авангард на въстаническа армия, и напредването им беше възвестявано от двама барабанчици — единия малоумен и двамата боси — и един тръбач, който беше вдигнал високо ръка над главата си във военен поздрав, като в същото време свиреше. Така наемниците минаха през високия портал на двореца на губернатора и сетне по изтърканите каменни стъпала, водещи към двора, където останалите без подкови копита на конете им потракваха чудновато по калдъръма, сякаш там се разхождаха костенурки.
Стотици зяпачи се скупчиха наоколо, докато брояха изсъхналите скалпове на камъните. Войници с мускети удържаха назад тълпите, млади момичета гледаха американците с големите си черни очи и малчугани пропълзяваха напред, за да докоснат зловещите трофеи. Имаше сто двайсет и осем скалпа и осем глави и вицегубернаторът и свитата му слязоха долу, за да ги посрещнат с добре дошли и да изразят възхищение от свършената работа. Беше им обещано да получат пълно заплащане в злато на вечерята в тяхна чест в хотел „Ридъл и Стивънс“, при което американците нададоха одобрителни викове и яхнаха отново конете си. Старици с черни шалове на главите се спуснаха да целуват краищата на вонящите им ризи, вдигнали тъмните си малки ръце в благослов, а ездачите обърнаха измършавелите си коне, пробиха си път през кресливото множество и продължиха по улицата.
Поеха към обществената баня, където един по един влязоха във водата, всеки следващ по-бял от предишния, всичките татуирани, дамгосани и шити; големите набръчкани белези, получени бог знае къде и оставени от бог знае какви варварски хирурзи по гърдите и коремите им, приличаха на следи от гигантски стоножки; някои бяха уродливи, други с липсващи пръсти или очи, челата и раменете им бяха щампосани с букви и цифри, сякаш бяха артикули, изискващи инвентаризация. Граждани от двата пола се бяха отдръпнали до стените и наблюдаваха как водата се превръща в рядка каша от кръв и мръсотия, и никой не можеше да свали очи от съдията, съблякъл се последен, който сега обхождаше периметъра на банята с пура в устата и царствен вид, опитвайки водата с изненадващо малкия палец на крака си. Той беше толкова блед, че сияеше като луната и по огромното му туловище не се виждаше нито косъмче или снопче — нито в гънките на тялото, нито в големите отвори на носа му, нито по гърдите, по ушите или над очите и клепачите му. Грамадният блестящ купол на голия му череп приличаше на шапчица за къпане, надяната на главата му върху иначе по-тъмната кожа на лицето и шията. Когато тази внушителна маса се отпусна във водата, нивото й видимо се покачи и след като се потопи целият до очите, той се огледа с истинска наслада. Кожата около очите му беше леко набръчкана, сякаш се усмихваше под водата като някаква бледа подпухнала морска крава, киснеща в блато, а зад малкото, прилепнало до главата му ухо се виждаше пурата му, която димеше тихо точно над повърхността на водата.