Търговците вече бяха наредили стоките си върху керамичните плочки зад тях: костюми с европейски тъкани и кройки, ризи от разноцветни коприни, мъхести шапки от боброва кожа, хубави испански кожени ботуши, бастуни със сребърни ръкохватки, камшици за езда, седла със сребърен обков, лули, украсени с резба, миниатюрни пистолети, които можеха лесно да бъдат скрити, и няколко саби от Толедо с дръжки от слонова кост и красиво гравирани остриета; бръснари наместваха столовете си за тях, крещейки имената на прочутите клиенти, които бяха обслужвали, и всички тези предприемачи най-великодушно предлагаха на отряда стоките и услугите си на доверие.
Когато излязоха на площада, пременени в новите си ризи — макар ръкавите на някои да достигаха едва до лактите, — скалповете бяха привързани към ажурната желязна стена на белведера като украса за някакво варварско празненство. Отрязаните глави бяха издигнати високо на колове над пилоните на лампите, откъдето сега съзерцаваха с хлътналите си езически очи изсъхналите кожи на техните родственици и предци, окачени по протежение на каменната фасада на катедралата, потраквайки тихо под повея на вятъра. По-късно, когато фенерите бяха запалени, главите под меката струяща нагоре светлина придобиха вида на трагически маски и само след няколко дни щяха да станат белезникаво бели, като че ли прокажени от курешките на птиците, които кацаха по тях.
Местният губернатор Анхел Триас на младини беше ходил да се учи в чужбина, поради което познаваше добре класическите автори и владееше няколко езика. Той беше също така забележителен мъж и суровите воини, които бе наел за защитата на щата, като че ли стопляха сърцето му. Когато помощникът му покани Глантън и офицерите му на обяд, Глантън отговори, че той и хората му не се хранят поотделно. Вицегубернаторът прие този аргумент с усмивка, а същото направи и Триас. Те пристигнаха в добър вид, избръснати, подстригани и издокарани в новите си дрехи и ботуши, делаверите някак странно заплашителни и сурови във фраковете си, и всички седнаха на сервираната за тях маса. Бяха им предложени пури, налети бяха чаши с шери и губернаторът, който седеше начело на масата, ги приветства с добре дошли и нареди на шамбелана167 си да се погрижи за всичко каквото им е нужно. Прислужваха им войници, които носеха допълнителни чаши, наливаха вино и палеха пурите им от фитил в сребърна поставка, изработена специално за целта. Съдията пристигна последен, облечен в добре скроен костюм, който беше ушит специално за него същия този следобед. За случая бяха използвани цели топове плат и бе ангажирана бригада от шивачи. Краката му бяха обути в добре лъснати ботуши от сива ярешка кожа, а в ръката си държеше панамена шапка, направена от две по-малки такива шапки, но толкова изкусно, че сладката почти не се виждаше.
Триас вече беше заел мястото си, когато се появи съдията, но веднага щом го видя, губернаторът се изправи, ръкува се сърдечно с него и след като го настани от дясната си страна, двамата веднага се впуснаха в разговор на език, който беше непонятен за хората наоколо, с изключение на някоя и друга случайна ругатня, достигнала дотук от севера. Бившият свещеник седеше срещу хлапето и сега повдигна вежди и кимна с глава към челото на масата, завъртайки очи. Хлапето, за пръв път в живота си натъкмено с колосана яка и вратовръзка, седеше мълчаливо като шивашки манекен.
Обядът вече беше започнал и блюдата пристигаха едно подир друго: риба, птици, говеждо, дивеч от околността, печено прасенце на поднос, глинени съдове с деликатеси, сладкиши със сметана и плодове, захаросани неща, бутилки с вино и бренди от лозята в Ел Пасо. Имаше патриотични тостове, губернаторът и помощниците му вдигнаха чаши в чест на Вашингтон и Франклин, а американците отговориха с още наздравици за свои местни герои, невежи както за дипломацията, така и за имената от пантеона на тяхната братска република. Те се нахвърлиха върху храната и продължиха да ядат, докато не опустошиха всичко каквото беше сложено на масата, а след това и килерите с продукти на хотела. Бяха изпратени хора до града за още храна и когато и тя свърши, същото беше сторено още веднъж. Накрая готвачът на „Ридъл“ барикадира вратата на кухнята със собственото си тяло, а прислужващите войници започнаха просто да хвърлят на масата подноси с пасти, пръжки, пити сирене и изобщо всичко каквото успееха да намерят.
167
Шамбелан — служител, натоварен да се грижи за вътрешния ред в дома на владетел или управник. Определя реда за приемане на молителите по време на аудиенции и представя на владетеля присъстващите на дворцови тържества. — Б.пр.