Губернаторът почука по масата и се изправи да каже нещо на гладкия си английски, но подутите и оригващи се наемници се хилеха цинично, настояваха да получат още пиене и не спряха да вдигат гръмогласни тостове, изродени вече в неприлични наздравици в чест на курви от различни южни градове. Ковчежникът беше представен сред одобрителни викове, дюдюкания и високо вдигнати бокали. Глантън пое контрола над дългата брезентова торба с печата на щата и прекъсвайки губернатора, се надигна от мястото си, изсипа златото на масата сред кокалите, обелките и разлятото вино и с бързи барабанни движения раздели купчината монети с острието на ножа си, така че всеки получи уговорения си дял без повече церемонии. Някакъв местен оркестър с причудливи инструменти бе подел печална мелодия в ъгъла на помещението и съдията въведе музикантите заедно с инструментите им в съседната бална зала, където няколко дами, изпратени специално за случая, седяха вече покрай стените на скамейки и си вееха с ветрила без никаква видима тревога.
Американците заприиждаха в танцувалната зала по един, по двама и на групи, няколко стола бяха блъснати, а други останаха да лежат там, където паднаха. Всички стенни лампи в техните тенекиени отражатели бяха запалени в залата и празнуващите се събраха там, хвърляйки конфликтните си сенки върху стените. Ловците на скалпове се хилеха на дамите, недодялани в изпомачканите си дрехи, смучейки зъбите си, въоръжени с ножове, пистолети и с лудост в очите. Съдията се съвещава нещо с оркестъра и скоро беше подкаран кадрил. Последва въодушевено кривене и топуркане, докато съдията, любезен и галантен, преведе с изискана лекота първо една дама, а след това и втора през стъпките. Към полунощ губернаторът се извини, че трябва да си тръгва и музикантите един по един започнаха да се изнизват. Един сляп уличен музикант остана да стои ужасен на банкетната маса сред кокалите и платата, а междувременно цяла орда зловещи на вид курви се бяха включили в танците.
Пистолетните изстрели скоро станаха постоянен фон и мистър Ридъл, който беше изпълняващ длъжността на американски консул в града, слезе долу да протестира, но беше предупреден от гуляйджиите да си върви по живо по здраво. Станаха сбивания. Мебели бяха разбити на части, мъже размахваха крака от столове и масивни свещници. Две уличници се сборичкаха, паднаха върху един бюфет и след това се строполиха на земята сред трясък от разбити чаши за бренди. Джексън, с извадени пистолети, тръгна, залитайки по улицата, кълнейки се, че ще надупчи задника на Исус Христос, този дългокрак бял кучи син. Призори телата на безчувствените хъркащи пияници лежаха на пода сред локви от засъхваща кръв. Баткет и уличният музикант спяха на банкетната маса, прегърнали се един друг. Задруга от крадци ходеха на пръсти сред руините, обръщайки джобовете на спящите, а откритият огън, който бе погълнал по-голямата част от обзавеждането на хотела, доизтляваше на улицата непосредствено пред вратата.
Такива сцени и други като тях се повтаряха нощ след нощ. Гражданите се обърнаха към губернатора за помощ, но той беше като чирака на магьосника, който някак си бе накарал духа от бутилката да изпълни волята му, но сега по никакъв начин вече не можеше да го спре. Баните се превърнаха в бордеи, а хората, които отговаряха за тях, бяха прогонени. Белокаменният фонтан на централния площад през нощта се пълнеше с голи и пияни мъже. Кантините се опразваха като при пожар при всяка поява на двама души от отряда и американците влизаха в призрачни кръчми с напитки, все още стоящи по масите, и пури, горящи в керамичните пепелници. Коне бяха яздени и в помещенията, и навън и когато златото взе да намалява, търговците започнаха да получават стокови разписки, надраскани на чужд език върху амбалажна хартия за цели рафтове с продукти. Магазини затваряха един след друг. По варосаните стени се появиха надписи с въглен: Mejor los indios168. Улиците на града вечер пустееха, празничните шествия и разходките престанаха, а младите момичета ги заключваха, така че никой да не ги вижда.
На 15 август наемниците потеглиха. Седмица по-късно група търговци на говеда съобщиха, че са обсадили градчето Кояме на осемдесет мили на североизток.
От няколко години жителите на Кояме бяха задължени да плащат годишен данък на Гомес и бандата му. Когато Глантън и хората му влязоха в града, те бяха посрещнати като светци и спасители. Жени тичаха покрай конете и докосваха ботушите им, в ръцете им тикаха всякакви подаръци, докато накрая всеки от мъжете яздеше с неудобен товар от пъпеши, сладкиши и бохчи с пилета, вързани за предния лък на седлото. Когато си тръгнаха три дни по-късно, дори и куче не ги изпрати до градските порти.