Девет дни след като напуснаха Чиуауа, минаха през пролом в планината и започнаха да се спускат по пътека, която беше изсечена в стената на отвесна скала, хиляди стъпки над облаците. Огромен каменен мамут ги наблюдаваше от сивия стръмен склон над тях. Те слизаха надолу в редица по един. Минаха през тунел, издълбан в скалата, и от другата страна на мили разстояние под тях в дефилето се виждаха покривите на град.
Спускаха се надолу по скалист лъкатушещ път, на няколко пъти пресичайки планински потоци, където млади пъстърви стояха с бледите си перки във водата и изучаваха носовете на пиещите коне. Облаци от мъгла, които миришеха и имаха вкуса на метал, се издигаха от клисурата; минаха над тях и навлязоха в гората. Насочиха конете си към речния брод, сетне продължиха по пътека, отъпкана от животни, и в три следобед влязоха в старинния каменен град Хесус Мария под ръмящия дъжд.
Затрополиха с копита по измития от дъжда калдъръм с полепнали по него листа, минаха по един каменен мост и тръгнаха по улицата под капещи стрехи, сгради с колонади и покрай шуртящите потоци вода, която беше дошла от планината. Сред шлифованите камъни в реката бяха построени малки съоръжения за обогатяване на руда, във всички хълмове над града бяха прокопани тунели, а над тях се виждаха скелета, минни галерии и купчини с остатъци от руда. Появата на пъстрата група от конници беше оповестена от воя на няколко мокри кучета, които стояха свити пред портите, а самите ездачи свърнаха по тясна уличка и спряха, целите прогизнали, пред портата на един хан.
Глантън заблъска по вратата, тя се открехна и отвътре надникна малко момче. После надзърна жена, погледна ги и се прибра. Най-накрая отвори един мъж. Той беше леко пиян и задържа портата, докато ездачите влязоха един по един в наводнения двор, и след това затвори след тях.
На сутринта дъждът беше спрял и те тръгнаха по улиците — парцаливи, вонящи и украсени с части от човешки тела като канибали. Носеха огромните си револвери, затъкнати в коланите и отвратителните кожи, с които бяха наметнати, бяха пропити с кръв, следи от дим и барутен нагар. Слънцето беше изгряло и няколко стари жени, застанали на колене с кофи и парцали в ръцете, миеха камъните пред магазините и се извръщаха след тях, а магазинерите, докато подреждаха стоките си, кимваха предпазливо и поздравяваха с добро утро тази странна клиентела. Американците премигваха пред вратите, над които висяха малки плетени клетки от върбови клонки със сипки и зелени и жълтеникави папагали, които стояха на един крак и кряскаха неспокойно. Имаше нанизи със сушени плодове и чушки, гроздове с калаени съдове, окачени като камбани, и свински кожи, пълни с пулке181, които висяха от гредите като издути свине в касапски двор. Те изпратиха човек за чаши. Отнякъде се появи цигулар, който се настани на един каменен праг и започна да стърже на цигулката си някаква мавританска народна мелодия и никой от минувачите тази сутрин, тръгнал по задачите си, не можеше да свали очи от тези бледи вонящи исполини.
По обяд намериха кръчма, стопанисвана от мъж на име Франк Карол, прихлупена пивница и някогашна конюшня, чиито врати бяха широко отворени към улицата за повече светлина. Цигуларят ги беше последвал, по някаква причина силно натъжен, и се спря точно пред вратата, откъдето можеше да вижда как чужденците пият и чаткат със златните си дублони по бара. На вратата имаше някакъв старец, припичащ се на слънце, който се беше навел леко напред със слуховата си тръба от кози рог към идващата отвътре врява и през цялото време кимаше одобрително, макар да не разбираше и дума от езиците, които се говореха там.
Съдията беше забелязал музиканта, извика го и му подхвърли монета, която иззвънтя на камъните. Цигуларят я вдигна за кратко към светлината, може би за да се убеди, че не е фалшива, после я пъхна някъде в дрехите си, намести инструмента под брадичката си и поде мелодия, която би била стара дори за уличните шутове в Испания отпреди двеста години. Съдията пристъпи към залятата от слънчева светлина врата и със странна прецизност изпълни върху калдъръма серия от стъпки, сякаш той и цигуларят бяха двама чуждестранни менестрели, случайно срещнали се в този средновековен град. След това Холдън свали шапката си и се поклони на две дами, които минаваха от другата страна на улицата, за да са по-далече от пивницата, направи пирует, ситнейки с крака, и сипа пулке от чашата си в слуховата тръба на стареца. Същият затисна бързо рога с палец, вдигна го мераклийски пред себе си, докато чистеше ухото си с пръст, и пи.